Блок номер 2000 се появи и аз веднага забелязах „Гърч“.
Издаде я черният прозорец. Над сивата врата бяха поставени малки черни пластмасови букви, които от улицата бяха неразбираеми.
Имаше много свободни места за паркиране. Слязох от колата и тръгнах към книжарницата.
От двете й страни имаше гимнастически салони, после следваше акър асфалт, на който бе нарисувана емблемата на полицейски гараж за неправилно паркирали автомобили. На отсрещната страна на улицата имаше мексикански ресторант. На вратата беше окачена бележка, че не работи.
Бе невъзможно да се каже дали „Гърч“ работи или не, но сивата врата се отвори, когато я бутнах. Влязох в дълга, подобна на тунел черна стая, вибрираща от музика стил калипсо. Оскъдното осветление изглеждаше още по-мрачно през тъмните стъкла на очилата ми, но аз не ги махнах и се опитах да си придам вид на леко любопитство.
На касата вляво от мен седеше и енергично пушеше плешив мъж с татуировки. Нашарената му със синьо и червено плът беше облечена в кожен елек.
Кабинката с касата беше направена от три плоскости шперплат и долепена до стената. На пода бяха разхвърляни вестници — „Рийдър“, „Уийкли“, „Моаистки изгнаник“, хвърчащи листа от „Гейско шоу“, „Къде искаш да си и какъв искаш да бъдеш?“, „Концерт на Мейдънхед“, „Мъжката Мадона“. Реклами за женски моноспектакъл, представящ всмукване на тампони, за ателие за пробиване на дупки по тялото, програми за нощни четения в Барнард Парк на поезия, посветена на „квантовата физика и заболяванията на венеца“.
Оня с кожения елек не ми обърна внимание. Стените от двете страни бяха отрупани с лавици, на които бяха подредени книги с кориците напред. В дъното имаше стълбище от въжета и дъски, водещо към горния етаж, а на отсрещната стена — още една сива врата.
Долу имаше трима посетители — блед, късо подстриган двайсетинагодишен младеж с прегърбени рамене и ужасно намръщен. Беше облечен в риза на райета, закопчана догоре, сиво-кафяв панталон и маратонки. Нервно погледна през рамо, когато се приближих до него. Представих си го как мастурбира в колата си, страхувайки се да не го видят, и в същото време, надявайки се на това. Книгата в ръцете му беше озаглавена „Канибали убийци“.
Другите двама клиенти бяха мъж и жена на около петдесет години. И двамата имаха червендалести лица, лъщящи от слънцето и алкохола. Дълги коси, липсващи зъби, много мъниста, пазарска чанта, пълна с евтини неща. Ако косите им не бяха боядисани, можеха да минат за антични вещи.
Мъжът и жената четяха книга с меки корици и се кикотеха. Тя рече: „Страхотно“ със старчески глас на бабичка, после той върна книгата на рафта. Двамата излязоха очевидно развеселени.
„Хайлрок: Маршове на СС“.
Мир и любов. От Удсток бяха минали много години.
Младият мъж занесе канибалската книга на онзи с кожения елек и я плати. В книжарницата останах само аз. От тонколоните се разнасяше Стравински. Илюстрираният касиер пак запали цигара и започна да барабани по коляното си без някакъв определен ритъм.
Време беше да прочета нещо.
Може би щеше да ми провърви и да намеря информация за буквите DVLL.
Реших да започна от втория етаж, за да не ме вижда продавачът.
Горе имаше лавици с книги само на едната стена.
По един екземпляр от всяка. Нямаше надписи за тематиката или за автора, нито бяха подредени по азбучен ред.
Обилно илюстрирани колекции по садомазохизъм.
Затворнически дневници, напечатани с неравен шрифт. Лъскаво списание за затворници със статии като „Живот на горното легло“, „Любимият ми съкилийник“, „Отстоявай правата си и не позволявай системата да ти го начука отзад“, „Защо писателите не знаят нищо за престъпленията“ и „Най-добрите видеофилми за мастурбация на годината“.
Още една купчина за човешката ексцентричност, написана в студен, подигравателен стил.
Расистки комикси.
Алтернативен комикс, възхваляващ кръвосмешението.
Дневници на мазохиста.
„Биологичният евреин“, „Тайната история на ционизма“, „Кървавото лице“, „Дворецът на негърчетата“, „Хората от калта“, „Защо Африка няма култура“.
„Ученият“ по радиото би харесал някои от тези неща.
Нищо за DVLL.
Попаднах на лавица с научни текстове — предимно философия и история. Тойнби, Бертран Ръсел, французин на име Батайе.
Рафтове с практическа параноя — как да си направим бомба и взривно устройство, как да отмъстим, как да се измъкнем от клевети и злословия, мръсни номера.