— Както искаш.
Станах. Лицето ми пламтеше, а зъбите ми бяха стиснати. Не беше необходимо да се преструвам. Тя понечи да се измъкне от сепарето, но аз препречих пътя й и се наведох над масата, гледайки я гневно.
— По дяволите, махни се от…
— Госпожице Една трета от единия процент — дрезгаво прошепнах аз. — Разочаровах те, защото не искам да изцапам панталона си тук? Не трябва ли елитът да бъде по-необезпокояван?
Тонът ми я накара да трепне. Опита се да издържи на погледа ми, но я издадоха дребните неща — свиване и отпускане на ноздрите и червените петна по лицето.
Розови пъпчици. Нещо като лек случай на екзема. Устните й трепереха. Зърната на гърдите й бяха по-големи от всякога.
Хвърлих пари на масата и казах:
— Страхотно преживяване. Да вървим.
— Ще тръгна, когато съм готова.
— Както желаеш — рекох аз и станах.
— Къде отиваш, да ти го начукам?
— Там, където няма натиск, Зи.
— Не можеш ли да се справиш с натиска?
— Мога, но предпочитам да не го правя.
Продължих да вървя. Изведнъж тя се озова до мен. Стисна бицепса ми с две ръце и впи нокти във вълненото сако.
— Чакай, по дяволите, инак ще ти разкъсам ризата.
Спрях.
Зина застана пред мен, протегна ръка и хвана брадичката ми. Когато се надигне на пръсти, Робин почти се изравнява с очите ми. Зина беше по-ниска и гърдите й се притискаха в стомаха ми. За страничните наблюдатели сцената би изглеждала изпълнена с обич, но тя стискаше лицето ми твърде силно, а ноктите й бяха вкопчени в плътта ми. Бях сигурен, че ще ми пусне кръв.
— Колко си твърд… Кога чука за последен път?
— Не си записвам.
Зина се изсмя.
— Точно както си помислих. Добре, ще приема, че… липсата на добри обноски се дължи на неудържимото желание. Заслужаваш отпускане. У нас. Ще ти покажа как да стигнем дотам.
Отново подкарах по Аполо. Зина седеше толкова близо до мен, колкото й позволяваше лостът за смяна на скоростите. Беше ме прегърнала небрежно през врата и тананикаше заедно с бароковата музика, която намери по радиото. Пееше дрезгаво и фалшиво. Искаше ми се да й кажа да млъкне.
— Непреклонно момче — каза тя. — Явно трябва да бъда нежна с теб.
Усмихнах се, но всъщност си мислех какво, по дяволите, да направя.
Въпреки предупрежденията на Майло и Даниел, нищо не ме бе подготвило за това.
Замислих се за раздялата с Робин преди два часа.
Колко далеч бях готов да отида?
Опитах се да си представя тялото на Айрит между дърветата, обесената Латвиния в училищния двор, окървавените обувки на Реймънд и болката, която Мелвин Майърс е изпитал. Но ако това същество до мен не беше замесено във всичко това? Ако беше смахната, но не и опасна…
— Лирик е на следващия ъгъл — каза тя. — Завий наляво.
Позволих отново да потърся с поглед Майло. Пак имаше коли, но по стръмния сенчест път зад мен не зави никой.
Лирик предлагаше място само за една кола и аз шофирах бавно, опитвайки се да подредя мислите си. Зина започна да барабани с пръсти по бедрото ми.
— Карай до края на улицата.
Огледах квартала. Вдясно имаше къщи, а вляво — сухи насипи. Обрасли с кактуси отгоре на всичко. Между къщите на изток се откриваше гледка, която би била поразителна, ако не беше слоят мръсен въздух с формата на чиния, трепкащ на хоризонта.
— Чак догоре — повтори Зина. Говореше нетърпеливо. — Тук. Добре, сега завий наляво. Това е Рондо Виста. Аз съм на следващата пресечка… Тук.
Фолксвагенът спря на напуканата циментова площадка. Мястото по нищо не се отличаваше от всеки друг квартал на хълмовете в Лос Анджелис. Тихо, горещо, съмнително, със занемарени къщи във всякакви размери и архитектура.
Срещу площадката имаше затворен гараж за две коли, а до него — бяла кутийка с плосък покрив и сини дъски, нуждаещи се от пребоядисване. Към синята врата водеше къса пътека, покрита с надиплени плоскости фибростъкло. От двете й страни висяха увивни растения, повечето изсъхнали. Розовото мушкато в саксията на земята също вехнеше. До стълбите бе захвърлена ръждясала скара, от която се стичаше оранжева вода.
— Ma maison21 — каза Зина. — Френският е езикът на физичното.
Тя ме целуна по бузата, изчака ме да й отворя вратата, изскочи от колата и хукна напред, както бе направила в ресторанта. Размахваше ръце, тънките й бедра се полюшваха, а розовите токове потракваха.