Той се намръщи.
— Какво има?
— Тревожа се, когато нещата вървят твърде гладко.
— Не мислиш ли, че беше крайно време да ни провърви?
— Е, да.
— Няма начин Зина да подозира нещо, Майло. Времето, което прекарахме заедно, беше разделено между интелектуални преструвки и приказки за секс. Тя говореше за секс. Аз играех ролята на начумерения Андрю, опитвайки се да не я ядосам. По едно време помислих, че съм отишъл твърде далеч.
Описах гнева на Зина, след като усети, че й отказвам.
— Много говори колко е чудесна, но всъщност е уязвима.
— Уязвима? — попита Майло. — Или само неприятен характер?
— Двете често вървят заедно. Важното е, че въпреки всичкото й позиране колко е умна, сексапилна, стройна и енергична, тя живее в неугледна къща и има книжарница с малко клиенти. Представата за фатална жена има патетичен нюанс, Майло. Не е трудно да я засегнеш. Освен това Зина нарече гимназията „голямата пещ на жестокостта“. Това означава, че вероятно не е била госпожица Популярност. Толкова се разстрои, когато преместих ръката й, че лицето й се изприщи. Подобна волност би била лоша вест за Понсико. И за други хора.
— Сега пък искаш да кажеш, че Понсико е бил убит, защото я е обидил лично? А аз мислех, че е, защото е изменил на „Мета“.
— Може да е било и заради двете. Човек като Зина вероятно не е направил разлика между тези две неща. Но едно е сигурно — тя е привърженик на евгениката. Книгите, които купих, привлякоха вниманието й и не след дълго ми предложи възгледите си за елита и масите.
Покупките ми бяха на таблото. Майло ги беше прелистил.
— Господин Галтън и господин Нео-Галтън — рече той. — Гнусно.
— Гнусна книжарница.
— Като стана дума за това, не можем да намерим никакви делови партньори. Шарави успя да проучи родителите й. Ланкастър. Майката е починала, а бащата е пазач в хиподрума „Санта Анита“. Има проблем с алкохола. Зина няма попечителски фонд.
— Тя каза, че родителите й били образовани и умни. Пак пози.
— Самата тя може и да е умна, но не е твърде образована. Завършила е гимназия, изкарала по-малко от година в колеж, после работила в супермаркет и накрая — в „Плазмо Дерма“. И чуй това — когато е била в колежа, Зина Ламбърт се записала като полицейски скаут в Ланкастър. Искала да стане ченге, но била твърде дребна.
— Нещо странно, докато е била в колежа?
— Не. Изкарала половин година и напуснала.
— Неоценена. Това се вмества в нашия профил. Както и желанието й да стане полицай. Никога не съм приемал една жена в такава светлина.
— Жена с приятели, Алекс. Инак няма начин да е извършила сама убийствата.
— Може би с помощта на приятелите, които са отседнали в къщата й?
— Да… И приятелите, с които се е запознала в книжарницата.
— Фондация „Лумис“?
— Няма ли да е хубаво?
— Ами ако след шума около статията на Сангър „Мета“ е насочила вниманието си към Лос Анджелис? Сангър може да е събирачът на средства на групата и утре да пристигне да донесе парите.
— Господин Мосад работи върху счетоводството им. Ще видим какво ще изрови.
— А нещо друго за занаятчийското училище?
— Не.
Майло издуха кръгчета цигарен дим през прозореца. Продавачът на сладолед отмина. Доволните му клиенти бяха предимно симпатични дребосъци… Всеки е симпатичен като дете…
— Прегледах колкото можах повече книги, но не видях инициалите DVLL. Ако след събирането запазя приятелските си отношения със Зина, ще имам оправдание да отида пак в книжарницата.
Майло изтърси пепелта от цигарата си и потърка лице.
— Ти свърши добра работа, Алекс, но всичко това вони на гнило. Сигурен ли си, че искаш да продължиш?
— Ако това означава проникване в „Мета“, да. Единственото ми притеснение е как да се отърва от Зина, когато реши да ме заведе в гаража и да ми смъкне гащите.
— Кажи й, че имаш херпес.
— Малко е късно за това, пък и тя ще провери. Все ще измисля нещо.
— Не прави нищо, за което после ще съжаляваш. Дори лосанджелиската полиция има мярка.
Замислих се за срещите на Нолан Дейл с непълнолетни проститутки.
— Следиш ли ме отблизо?