— Бях в книжарницата, преди ти да отидеш там. Спрях две преки по-нагоре по Аполо и те наблюдавах с бинокъла „Цайс“, който Шарави ми даде. Зина изглежда доста по-различна от снимката, но я познах по ръста. Движенията й бяха дружелюбни, затова реших, че всичко върви добре. Когато тръгнахте за ресторанта, бях четири коли след вас. И докато ти ядеше френска храна, аз излапах едно гадно руло в колата.
— Каква саможертва!
— Да, такава ми е работата. Проследих ви, щом излязохте от ресторанта, но когато тръгнахте по Лирик, спрях, защото улицата е тиха и не исках да се набивам на очи.
— Даниел ли ти намери колата?
Майло кимна.
— Едно от нещата, които не ми харесват, Алекс, е, че къщата е на адски изолирано и тихо място, на върха на хълма. Трудно е незабележимо да се приближа дотам.
— Тогава все пак си се качил догоре?
— Изчаках няколко минути, спуснах се до разклона на Рондо Виста и спрях на Лирик, трийсетина метра по-надолу. После се качих горе пеша. Бях в униформата на служител от газова компания и бях залепил емблемата й на вратата на колата. Носех малък измервателен уред. Но за тези неща има граница, Алекс. Момчетата от газовата компания не се появяват често. Разхождах се от къща на къща и успях да те видя, като се качваше във фолксвагена.
— Не те забелязах.
— Бях две къщи по-надолу и надничах през някакви растения. Движенията на Зина бяха още по-дружелюбни, затова реших, че не си в непосредствена опасност. Но всичко това не ми харесва.
— Само една веселба. Елитът и аз. Най-голямата заплаха ще бъдат хормоните на Зина.
49.
Петък вечер. Даниел не обичаше да работи по време на Шабат.
В Израел, преди да отиде на работа в полицията, той се бе консултирал с баща си по този въпрос. Аба24 Йезекил бе потърсил съвета на деветдесетгодишния йеменски равин Ицхак и веднага получи отговор.
Законът беше ясен — спасяването на човешкия живот беше по-важно от Шабат. Както и в армията, когато полицейските задължения включваха ситуация на живот или смърт, на Даниел не само се разрешаваше да работи, но и беше задължен да го стори.
С течение на годините той прилагаше правилото пестеливо и работеше повече часове през седмицата, за да освободи петък вечерта и събота. Разбира се, не се колебаеше да ускори разследването по случаи като този с Касапина, изнасилвачи и самоубийци с бомби. Докато го повишаваха от чин на чин, административните му задължения се увеличаваха за сметка на оперативните и това улесни нещата. Единственото предимство на бюрокрацията.
И сега Шарави беше на летището и седеше в жълто такси пред изхода на „Американ Еърлайнс“.
Ако беше в Ерусалим, Даниел щеше да се помоли на Бога в малката стара йеменска синагога в околностите на Стария град. Дори тук, в Лос Анджелис, ако не беше на работа, той щеше да избегне тълпите в препълнената синагога, защото не искаше да бие на очи, за да не му се наложи да отказва поканата за обяд на някой добронамерен сънародник, който бе научил, че Даниел е „Техник по програмно осигуряване на компютри“ и консултант на анонимна компания в Лос Анджелис.
Рано сутринта се обади на Лора и децата. Каза им, че ще се върне колкото е възможно по-скоро.
Най-голямото му дете, осемнайсетгодишната Шошана, си беше вкъщи за почивните дни, пусната в отпуск от военната служба в Кирят Шемона. Тя бе изпратена в клиника за психичноболни, където се опитваше да успокоява малки деца, тероризирани от бомбите на Хизбула в Ливан.
— Мисля да уча психология в университета, аба.
— Имаш дарба за това.
— Децата са толкова милички, аба. Чувствам, че ми харесва да помагам на хората.
— Винаги си имала талант за това.
Разговаряха още малко, после тя му каза, че го обича и той й липсва и отиде да доведе момчетата. Докато чакаше, Даниел си представи как един ден ще я запознае с Делауер, който да й даде професионални наставления. Татко урежда нещата за нея с неговите връзки. Делауер с радост щеше да й помогне… Колкото повече Даниел работеше с него, толкова повече го харесваше. Онзи емоционален динамизъм и съсредоточеност…
— Аба! — чу се от слушалката гласът на Мики, който бе на дванайсет и половина години.
След шест месеца имаше рожден ден. Родителите на Лора искаха празненството да бъде в хотел „Ларом“. Година по-късно беше рожденият ден на Бени. Семейство Шарави щеше да бъде много заето през този период и всички го очакваха с нетърпение.