Выбрать главу

Пушеше трета цигара, откакто излезе от хотела.

Пък и куфарчето говореше за делова среща…

Спряха на червен светофар на кръстовище Фаунтин и Даниел се подготви за десен завой към Аполо, но когато светна зелено, Сангър продължи по Сънсет.

Увеличи скоростта.

Караше на изток, към блещукащите светлини в далечината.

Към центъра на града.

Даниел го проследи по Пасадина Фрийуей, Фигъроу, Седма улица и Флауър, където Сангър спря на паркинга, слезе от колата, огледа се и тръгна по улицата.

Финансови сгради, нощем тъмни и безлюдни.

Адвокатът изглеждаше малко нервен. Непрекъснато поглеждаше през рамо и встрани.

Притискаше зеленото куфарче до тялото си.

Толкова много пари в бандитски квартал?

Даниел паркира от другата страна на улицата. Сангър спря пред шестетажна варосана сграда. Фоайето беше оскъдно осветено, но Даниел видя черен гранит с дискретни позлатени орнаменти.

Зад малкото бюро седеше униформен пазач.

Сангър застана пред заключените двойни врати и потропа с крак. Пазачът го видя, отвори и го придружи.

Изненада.

Даниел седеше в колата и се опитваше да намери логика във всичко това.

50.

Петък вечер. Време за купон.

Излязох в седем. Постоях в апартамента в Джийнсий. Исках да свикна с обстановката, в случай че Зина изпита импулсивно желание да отиде там. В семитския град.

Робин ме попита как изглежда Зина и аз отговорих:

— Ами, странна, както се очакваше.

Робин и аз се любихме в шест часа. Тя искаше и аз исках. Имах и друга причина — всичко, което отслабваше инстинктивната реакция към Зина, бе добре дошло.

Това ме накара да се почувствам непочтен.

Но четирите — вероятно петте — убийства ми помогнаха да го преживея.

Седях на прашния диван на Андрю, слушах музиката на Андрю и прелиствах книгите на Андрю. После прочетох първите няколко страници на есето на професор Юстас за фондация „Лумис“.

Тонът му надхвърляше границите на научната критика, докато обвиняваше групата в расизъм и експлоатация на робски труд в Азия. И във финансиране на фабриките за дипломи, бълващи „войници на евгениката“. Университет „Връхна точка“, образователен център „Крайъгълен камък“, университет „Нови владения“… Часовникът иззвъня. Бях го нагласил за девет и трийсет вечерта. Пъхнах книгата под дюшека, отидох в гаража и изкарах фолксвагена. От улицата се чуваха детски гласове и от съседните сгради се разнасяха миризми на гозби. Поех към Феърфакс, стигнах до Сънсет и бавно се отправих на изток. След двайсет и пет минути бях на ъгъла на Аполо и Лирик.

Очуканият фолксваген тръгна нагоре по черния път. Беше опасно, ако някой стремглаво се спускаше от върха. Редицата паркирани коли започваше далеч преди ъгъла на Рондо Виста и трябваше да оставя колата и да продължа пеша.

Сложих си тъмните очила, но нощем беше рисковано с тях и пак ги пуснах в джоба. Вървях и разглеждах автомобилите. Обикновени коли. Нямаше микробуси. Повечето прозорци в квартала бяха тъмни. Вятърът бе издухал част от мръсния въздух и между къщите се виждаха ивици от пейзажа отвъд. Приближих се до къщата на Зина и чух музика.

Калипсо, също като в книжарницата.

Барабани и щастливи вокали. Обикновен купон.

Кои бяха онези хора? Колко бяха? Имаше ли сред тях убийци?

Дали убиваха от някаква извратена представа за генетично прочистване? Или само за развлечение?

Или заради двете.

За тези неща имаше прецедент. Преди няколко години в Чикаго двама млади мъже със свръхвисок коефициент на интелигентност бяха наръгали с нож невинно четиринайсетгодишно момче. Твърдяха, че били подтикнати от предизвикателството да извършат престъпление „без мотиви“.

Леополд и Лоуб бяха сексуално извратени психопати и аз бях готов да се обзаложа, че убийствата „DVLL“ се кореняха в нещо отвъд границите на интелектуалната гимнастика.

Стигнах до къщата в бяло и синьо. През пердетата проникваше оскъдна светлина. Обърнах се и погледнах редицата коли.

Дали Майло бе дошъл? Може би преписваше регистрационните номера и ги съобщаваше на Даниел да ги провери?

Чу се музиката на Стравински.

Същата касета като в книжарницата.

Пошло. Вероятно и алкохолът беше евтин.

Но това беше без значение, защото нямаше да пия.