Събирането можеше да се нарече конкурс за невзрачен човек.
Но групата беше активна. Бързодвижещи се устни, жестикулиране, позьорство, свиване на рамене, усмивки, гримаси, размахване на пръсти.
Забелязах мъжа с гъстата брада, който бе отворил вратата. Той седеше на сгъваем стол, сам в ъгъла, и държеше кутия бира и книга с меки корици.
Той вдигна глава и ме погледна, сетне продължи да чете. Близо до него имаше още двама мъже — единият в широк бежов костюм и вратовръзка на карета, а другият — с незапасана в колана бяла риза и сиво-кафяв панталон. Двамата седяха около малка маса, мълчаливо играеха на шах и пушеха.
Когато очите ми свикнаха с тъмнината, аз видях, че покрай стените на стаята се провеждат и други игри. Още една двойка — мъж и жена — също играеха шах и движеха фигурите бързо и ожесточено. До лявата ръка на жената имаше пясъчен часовник. Няколко крачки по-нататък играеха на букви.
Карти. Табла. Някаква японска игра. Двама мъже с очила и облечени в черно, които си приличаха толкова много, че можеха да бъдат близнаци, играеха нещо като шах, но върху кубична пластмасова рамка — триизмерен шах. Срещу тях други двама мъже играеха на нещо с лъскави камъчета, зарове и махагонова подставка. Как ли се съсредоточаваха на този шум?
Но нали бяха гениални.
Стигнахме до напитките. Сода, бира, минерална вода, различни марки уиски, водка, бърбън, царевични пръчици, солети, доматен сок, коктейли от раци в пластмасови купи.
Зина взе соленка, бръкна в пастета от авокадо, извади голяма хапка, изяде я, пак загреба и насочи топчицата към устата ми.
— Вкусно ли е? — попита тя.
— Чудесно.
Зина се усмихна, оправи бретона си, изпрати ми въздушна целувка, хвана ме за катарамата на колана и посочи с глава към стъклените врати. Очите й бяха най-яркото нещо в стаята.
Изведе ме на балкона и затвори вратите.
— Приглушен шум. За да не напълнят гащите съседите.
Навън беше по-тихо, но не бяхме сами. На балкона имаше десетина човека, но никой не обърна глава, нито насочи към нас любопитен поглед.
Водеха се разговори на различни теми. Долових думите: икономика, структура, раздвоение, методи на деструктивност.
Зина ме набута в левия ъгъл и аз усетих как гърбът ми се опря в перилата — тънки железа отгоре и отдолу, свързани с поставени на голямо разстояние диагонални пръчки. Едър човек трудно би се проврял оттам, но всеки друг би го сторил с лекота.
Зина се притисна до мен и металът се заби в тялото ми. Въздухът беше топъл, а гледката — поразителна.
Може би това беше романтичната зона на купона, защото вдясно от нас мъж и жена трескаво се натискаха. Той беше мускулест, плешив и на средна възраст. Беше със сако, твърде тясно на раменете и джинси от едро кадифе. Партньорката му беше няколко години по-млада, русокоса, с очила и слабо лице, но със силни ръце, които мачкаха ревера на приятеля й. Мъжът каза нещо. Ръцете й обвиха врата му и двамата отново се целунаха.
До тях трима мъже спореха разгорещено. За модеми, програмно осигуряване, тъпанарите по Интернет и как значението на кибер е било изопачено от първоначалната концепция на Норбърт Вийнър…
Зина обърна глава и притисна устни до моите.
Никой не забеляза.
Апатията беше успокояваща. Но също и разочароваща, защото с нищо не загатваше за конспиративна дейност.
Клуб на убийци? Виждах хора, които жадуваха за секс, сладки приказки, шах, табла.
Шейсет-седемдесет човека.
Колко от тях бяха убийци?
Ако изобщо имаше такива.
Влюбените до нас продължаваха да се натискат, макар че спорещото трио повиши тон и единият мъж почти се развика.
Езикът на Зина изследваше небцето ми.
Ръцете ми бяха на раменете й. Кога ги бях сложил там?
Зина извади езика си, подготви се за нова атака и аз се отдръпнах и започнах да масажирам крехкия й врат, после рамото. Усещах грапавините на ключицата й.
Усмихвайки се, за да прикрия отстъплението, аз отбелязах:
— Хубаво увеселение. Благодаря, че ме покани.
— Благодаря ти, че дойде.
— Какъв точно е поводът?
— На кого му е нужен повод?
— Добре тогава. Какъв е организационният критерий?
Тя се засмя весело и насочи ръката ми под роклята си, между краката.
Усетих топлина, когато пръстите ми докоснаха вътрешната част на бедрата й. Зина не носеше бикини… Не, там имаше нещо. Колан за жартиери? Не, впити в тялото бикини. Какво ме интересуваше, по дяволите?