Представител на закона. Запазил бе капчица съвест и величината на провинението го бе обсебила.
Сам бе издал присъдата си.
Но нещо не се вместваше. Ако Нолан бе целял изкупление, защо не бе казал на някого за случилото се, защо не бе разобличил другите и не бе предотвратил следващите кръвопролития?
Защото Бейкър и останалите са го държали с нещо… Снимките? Връзки с непълнолетни проститутки в работно време.
Моментални снимки с „Полароид“, оставени в семеен албум.
Сложени нарочно, за да ги намери Хелена. Не от Нолан. От хора, които не искаха тя да разравя по-надълбоко.
А няколко дни след смъртта му — влизане с взлом в къщата на Нолан и на Хелена. Сега всичко това ми се струваше съвсем логично. Защо по-рано този факт не ме бе обезпокоил?
Защото влизанията с взлом бяха толкова обичайни за Лос Анджелис, колкото и мръсният въздух. Защото Хелена беше моя пациентка и аз нямах право да казвам на никого какво бе говорила по време на сеансите, освен ако не бе изложен на риск човешки живот.
И всичко бе станало както те искаха — аз си затворих устата, а Хелена бе принудена да се откаже от терапията. Да напусне града.
И все пак, във всичко това нямаше логика. Ако Нолан бе изпитвал вина заради убийство, мръсните снимки не биха му попречили да разобличи другите.
Още мислех за тези неща, когато Майло позвъни на вратата.
Той носеше дипломатическото си куфарче и седна до мен.
— Трябва да ти кажа нещо — рекох аз.
— Знам. Дейл. Когато спомена Бейкър, въображението ми се развихри.
Майло отвори куфарчето, извади лист хартия и ми го даде.
— Заради това се забавих един час.
Фотокопие на разписание. Таблица в горната част, няколко колони под код от десет цифри и заглавие „ДОКЛАД ЗА НАРУШЕНИЯТА ПРЕЗ ДЕНЯ“. Отдолу имаше квадратчета, запълнени с цифри.
Колоните имаха надписи: СПЕЦИАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ, ЗАДАЧА, ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, ИЗТОЧНИК И КОД, МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ, ВИД НАРУШЕНИЕ, ОТГОВОРНИК. Името на Бейкър фигурираше във всяко квадратче за отговорник.
— Работният дневник на Бейкър и Нолан — казах аз.
— Доклад за работата им през деня. Трябва да ги предаваш в края на всяко дежурство. Съхраняват ги в участъка една година, после ги прехвърлят в центъра. Това е за деня, в който е била убита Айрит.
Всичко бе написано със съвършено очертани печатни букви и часът бе отбелязан с военна педантичност.
— Прегледен почерк — отбелязах аз.
— Бейкър пише като чертожник.
— Методичен. Човек, който би почистил идеално сцената на престъплението.
Майло изръмжа.
Прочетох доклада.
— Първото повикване е за въоръжен обир.
Той кимна.
— В Уилшър — продължих аз. — Траял е почти час. Сетне повикване 415… Нарушаване на обществения ред, нали?
— Това може да означава всичко. Този път е било до Кънтри Март, но погледни какво пише под вид нарушение. Неустановено. И няма друга информация. Не се е състояло. После са спирали коли. Бейкър много обичаше да глобява. Сетне още едно произшествие без арест. В Палисейдс. След това — обяд.
— В три часа. Късничко.
— През целия ден не са записали код седем. Ако е вярно, имали са почивка.
Очите ми стигнаха до последната бележка преди края на дежурството.
— Пак повикване без произшествие — казах аз. — На Сънсет Булевард, близо до Барингтън. Толкова ли са чести фалшивите обаждания?
— Да. И не само фалшивите обаждания. Много пъти се оказва караница между двама граждани. Полицаите ги успокояват и не извършват арести.
Отново прегледах листа.
— Няма подробности за повикванията, освен къде се намира улицата. Това обичайно ли е?
— Да, щом няма арести. Дори да не беше обичайно, Бейкър е отговорник и няма кой да наднича над рамото му, ако има нещо неясно.
— Обажданията не минават ли през диспечер?
— Да, но гражданите често спират патрулните коли или ченгетата сами забелязват нередностите и съобщават на диспечера.
— Тогава няма начин да удостовериш верността на написаното.
— Не… Нещо друго привлече ли вниманието ти?
Пак прочетох формуляра.
— Някак не е балансиран. Работили са само сутринта. Бейкър е спирал коли, но преди обяд е глобил десет шофьори, а следобед — нито един… Не е записано и какво са правили един час преди края на смяната. Всъщност, повече от час, ако включим повикването от Кънтри Март. Дори повече, ако Бейкър е фалшифицирал целия дневник за следобеда. За времето, през което Айрит е била следена, отвлечена и удушена, Бейкър и Нолан имат идеално алиби — вършели са полицейска работа. Няма начин да го опровергаеш, нито причина да се съмняваш. И двамата в униформи. Партньори. Наблюдават как децата слизат от автобуса, спират се на Айрит и я отвличат. И двамата са силни. Бейкър вероятно е избрал удушаване, защото не е искал да прилича на деяние на психопат, а да изглежда като сексуално престъпление и въпреки това да се отличава от сексуалните престъпления.