Направих му знак да излезем от апартамента. Застанахме на стъпалата отвън.
— Какво има? — попита Майло.
— В случай че не искаш Кармели да чуе това. Оранжерията не е влизала в патрулния район на Бейкър и Дейл. А училището на Айрит е било посещавано само веднъж годишно. Затова, защо Айрит е била избрана за жертва? Бейкър контролира положението. Той умее да манипулира и е комбинативен. Усърдно е фалшифицирал полицейския дневник, затова не вярвам, че е избрал случайна жертва. Защо се е спрял на Айрит? Дали това няма някаква връзка с работата му?
— Кармели?
— И двамата имаме чувството, че от самото начало той е враждебно настроен към полицията. Още когато се запознахме, Кармели направи забележки за некомпетентността на полицията. Предположих, че има предвид липсата на напредък в разследването на убийството на Айрит, но причината може да е била друга. Неприятно преживяване, което е имал с лосанджелиската полиция преди убийството на Айрит.
— Спречкване с Бейкър? Нещо, достатъчно неприятно, за да накара Бейкър да убие дъщеря му?
— Идеологически и психически Бейкър вече е бил решил да го направи. Не му е бил необходим силен тласък, само леко побутване. Ако Кармели го е ядосал с нещо, това може да го е подтикнало да действа. И двамата подозираме, че Кармели е от Мосад или нещо подобно. Във всеки случай, той е нещо повече от консул, отговарящ за връзките с обществеността, но това е лицето, което представя официално. През пролетта Кармели организира голям парад по случай Деня на независимостта на Израел. Полицията в Лос Анджелис сигурно е взела участие. Като охрана. Няма ли да бъде интересно, ако и Бейкър е бил на парада?
Отново влязохме в апартамента. Телефонът звънеше. Вдигнах слушалката.
— Обажда се Даниел. На съседната пряка съм. Може ли да дойда при вас?
— Разбира се.
— Имам ключ. Не е нужно да ми отваряш.
52.
Даниел беше в униформа на електротехник и носеше малка черна раница. Не го бях виждал с такова изражение. Предпазливо. Напрегнато.
— Как мина събирането?
Преди да отговаря, Майло му посочи стол.
— Какво стана със Сангър?
— Не отиде на купона. Проследих го от хотела до центъра. Влезе в сграда на Седма улица, където се срещна с психолог.
— Рун Лейман — казах аз.
Предпазливостта му се изпари. Разказах му за Нолан и Бейкър и за срещата ми с Лейман. За подозренията ми към Лейман.
Даниел седеше със затворени очи. Ръцете му бяха на коленете.
— Лейман е замесен — каза най-сетне той. — Влязох в онази сграда и използвах параболичен микрофон, за да подслушам разговора му със Сангър. Бях в килера. Микрофонът е малък и звукът не беше много качествен. Ако имах наблюдателен пост в някоя съседна сграда, щях да избера нещо по-мощно. Но успях да чуя по-голямата част от разговора.
— Записа ли го? — попита Майло.
Даниел извади от раницата миниатюрна касета. Майло протегна ръка и той му я даде.
— Както казах, качеството е лошо и понякога думите се разбират трудно, но общият смисъл е ясен. Искате ли да обобщя?
— Да.
— Сангър и Лейман са роднини. Братовчеди. Първо говориха за лели, чичовци, деца и за семейното празнуване на Коледа в Кънектикът. Лейман е ерген и Сангър го попита дали чука мацки. Лейман рече: „Едва ли искаш да знаеш“ и се засмя. И Сангър се засмя.
— Двамата си приличат — казах аз. — Едри, навъсени, безлични и с подпухнали очи. Вероятно са от фамилията Лумис. Нали каза, че сега компанията се ръководи от братовчеди?
— Имената, с които разполагаме, не са Лейман и Сангър, но може и да имаш право… Да, наистина си приличат.
— И още нещо — продължих аз. — Лумис се гордеят, че прародителите им са от колониална Англия. Когато бях в кабинета му, Лейман много се хвалеше с къс сребро, което стояло в Британския парламент.
— Благородническа кръв — отбеляза Майло. — Правиха ли нещо друго, освен да говорят за спомени?
— Боя се, че не споменаха нищо за „Мета“, нито за убийства или за DVLL, макар че имаше множество расистки изявления. „Как е хотелът?“ — попита Лейман. „Не е зле, като се има предвид, че собственикът е тюрбан“ — отговори Сангър. „Това означава ли, че има сто хиляди доларови еврейски банкети?“ Такива неща. После излязоха и отидоха в частния клуб долу. Не можах да измисля начин да се вмъкна там. Дори да го бях сторил, шумните разговори щяха да направят микрофона безполезен. Затова влязох в кабинета на Лейман. Сангър донесе куфарче, но не го изнесе. Намерих го на един стол. Предполагахме, че Сангър осигурява средства за „Мета“, затова очаквах, че ще е пълно с пари, но куфарчето беше празно. В бюрото на Лейман обаче открих чанта с банкноти. Двеста хиляди долара.