— Все едно какво, нещо, което ви е хрумнало откак за последен път сте говорили с детективи Горобик и Рамос.
Без да отклонява поглед, Кармели изправи огънатата цигара, после я запали и поклати глава. През стиснатите му устни долетя едва доловимо:
— Не. Нищо.
— Тогава ще ви задам няколко въпроса, сър. Моля ви да разберете, че някои може би се повтар…
Кармели го прекъсна с ръка. Димът от цигарата се накъдри във въздуха.
— Питайте, питайте, господин Стърджис.
— Вашата работа, сър. И ситуацията в Близкия Изток. Сигурен съм, че получавате заплахи…
Кармели се разсмя, без да помръдва устни.
— Аз не съм Джеймс Бонд, господин детектив. Моята титла е заместник-консул по връзките с обществеността. Предшествениците ви обяснили ли са ви значението му?
— Споменаха нещо за организиране на събития. Например парад по случай Деня на независимостта на Израел.
— Да: паради, обеди, събрания в синагоги, срещи с дами хадасах — знаете ли какво значи това?
Майло кимна.
— Мили дами — продължи Кармели. — Чудесни хора, които засаждат дръвчета в Израел. Когато някой богат дарител иска да обядва с консула, аз уреждам срещата. Когато министър-председателят пристигне в този град, за да се срещне с най-богатите дарители, аз организирам програмата за престоя му. Нула-нула-осем. Ползвам нещо като разрешително за главен снабдител.
Прокара пръсти през оредяващата си коса.
— Искате да кажете, че никога не сте се сблъсквали…
— Казвам, че в работата ми няма нищо противоречиво или опасно, господин Стърджис. Казвам, че случилото се с дъщеря ми няма нищо общо с моята работа, нито с работата на жена ми, нито с нашето семейство, и не проумявам защо полицията просто не желае да приеме този факт.
Бе повишил тон, но гласът му продължаваше да звучи тихо. Приведе глава надясно, сякаш вратът му е схванат и той иска да облекчи болката. Тъмните очи не потрепваха. Продължаваше да пуши, жадно всмуквайки дима от цигарата.
— А и вече съм се срещал с вашия отдел във връзка със служебните си задължения.
— О, така ли?
Вместо да обясни подробно, Кармели продължи да пуши агресивно.
— Понякога — заяви Майло, — за да си вършим работата както трябва, се налага да бъдем досадни.
— Тъй ли?
— Страхувам се, че да. Налага се да задаваме все същите въпроси по няколко пъти.
— Питайте каквото искате, но ако продължавате да настоявате на моята работа, ще получавате все същия отговор — аз съм бюрократ. Химикалките не избухват.
— И все пак, сър. Като гражданин на Израел имате врагове…
— Цели двеста милиона. Въпреки че сега сме в мирен процес, нали? — Кармели най-сетне се усмихна.
— Тогава как можете да сте сигурен, че причината не е политическа? Като оставим на страна преките ви служебни задължения, вие си оставате представител на Израелското правителство.
Кармели не отговори веднага. Загледа се в обувките си и потри носа на лявата в пода.
— Причина за политическите престъпления е омразата, а арабите ни мразят. В този град има хиляди араби, мнозина от които споделят крайни политически възгледи. Но дори и най-безогледните терористи имат за цел да предадат някакво послание по начин, който да привлече вниманието. Не биха убили едно дете, господин Стърджис. А да речем цял автобус с деца. Става дума за реки кръв, откъснати крайници, телевизионни камери, които заснемат всеки отчаян писък. Става дума за бомби, които вдигат шум, господин Стърджис. Буквално и преносно. Преди няколко години, когато палестинците в ивицата Газа установиха, че замеряйки нашите войници с камъни се превръщат в интернационални герои, започнаха предварително да се обаждат в новинарските агенции, за да известят журналистите за предстоящите сблъсъци. И като пристигнат снимачните екипи… — Той плесна с ръце и пепелта от цигарата му се посипа по масата, панталоните му и по пода.
— Вашите предшественици, господин детектив, ме информираха, че… престъплението било необикновено поради липсата на насилие. Съгласен ли сте с това твърдение?
Майло кимна.
Кармели продължи:
— Само този довод е достатъчен да ме убеди, че тук няма нищо политическо.
— Само този довод? — учуди се Майло. — А има ли и други доводи, които подкрепят вашето убеждение?
— Интерпретирате думите ми ли? Мислех, че господинът е психолог — а като стана дума, имате ли вече някаква теория, господин докторе?