— Правилен процес, грешна посока — отбеляза Майло. — Финансите текат от запад на изток. Лейман осигурява средствата.
— Така изглежда — съгласи се Даниел. — Стояха в клуба един час и се върнаха в кабинета, пушейки пури. Имаха доволен вид. Поговориха още, но пак не споменаха „Мета“. Лейман обаче каза, че е разочарован от „групата“. Била се изродила в светски клуб. Надявал се от новото да излезе нещо.
— Новото. Ето я твоята група отцепници — рече Майло.
— Да. Звучеше като име на нещо. Искаш ли да чуеш касетата? — попита Даниел.
— После.
— Като Нова утопия — рекох аз. — В статията си Сангър призовава към това.
Двамата се спогледаха.
— За какво друго говориха? — попита Майло.
— Лейман рече: „Ето ти малък подарък от семейството. Ще ти държи топло известно време“ и двамата се засмяха. Чух, че затвориха куфарчето и след няколко минути Сангър излезе от кабинета и напусна сградата. Не знам какво е правил после Лейман, защото според мен беше по-важно да следя Сангър. Той се върна в хотела и повече не се появи. Опитах да се обадя в стаята му, но телефонистката каза, че е помолил да не го безпокоят. За всеки случай останах още час и реших, че е заспал. Сетне се обадих пак. Представих се за служител на компанията за коли под наем и се уверих, че утре Сангър заминава. Ще го следя, за да бъда сигурен, после ще го предам на хората от Ню Йорк. Ще им кажа да засилят наблюдението и на Хелга Крейнпул.
— Едно голямо щастливо семейство — каза Майло. — Как се осъществява връзката с Бейкър?
— Вероятно чрез главното управление на полицията в Лос Анджелис — отговорих аз. — Лейман е консултант. Това обяснява и участието на Зина. Тя е била полицейски скаут в Ланкастър. Може би се е кандидатирала и в лосанджелиската полиция, запознала се е с Бейкър и той й е давал частни уроци. Вероятно Нолан Дейл не е бил единственият, който си е падал по малки момичета.
Майло скочи, обиколи стаята и запали пурета.
— Онова, което ме безпокои, е, че името на Лейман досега не се появи в нашето разследване. Съсредоточихме се върху Ню Йорк и Юга заради произхода на семейство Лумис от Луизиана и внезапната смърт на професор Юстас в Мисисипи. Но все си мисля, че съм чувал това име. Така и се оказа. Имаш ли тук „Изопачената наука“? — обърна се към мен Майло.
Кимнах и извадих книгата.
Прелиствайки страниците, той каза:
— Статията на професор Юстас. Един от научните доклади, които той цитира като финансирани от „Лумис“ тъпотии, е написан от Лейман преди десет години в списание на име „Биогенетика и култура“.
— Не съм го чувал.
— Няма го и в библиотеката на Конгреса. Ето обобщението на Юстас.
Прочетох го.
— Интелигентност, престъпност и климат?
— Звучи налудничаво, Алекс.
Според Лейман хората от горещите климатични пояси са наследствено по-глупави и „развратни“ от онези в северните региони, защото по-малко им се е налагало да строят заслони против лошото време и не са развили изтънчена култура. В районите със студен климат могат да се оправят само умни хора с творчески заложби.
— Оцеляване на най-годните.
— Освен това Лейман твърди, че горещият климат изгражда лош нрав, който води до насилие.
Даниел сви и отпусна пръстите на здравата си ръка.
— Юстас разкрива това и след няколко месеца колата му излиза от пътя — каза Майло.
— Има и още нещо за Лейман — рекох аз. — Получил е научната си степен в някакъв университет на име „Нови владения“. Това е една от фабриките за дипломи на „Лумис“, нали?
— Да — отговори Даниел.
— И е стажувал във фондация „Откривател“. Същото име като на бюлетина на „Мета“, в който е отпечатана статията на Сангър. Лейман ми каза, че преди да стане психолог, се е занимавал с бизнес. Повечето книги в кабинета му бяха по мениджмънт, не по клинична психология. Дори издекламира девиза на бизнеса си — „Не е достатъчно да успееш. Трябва и да се провалиш“. Той е посредник на „Лумис“ и си е издействал работа като консултант на полицията.