Майло спря да крачи насам-натам, но продължи да пуши.
— Днес не е хубав ден за полицията — каза той. — Като стана дума за това, Даниел, какво има Кармели против управлението?
— Какво имаш предвид?
Майло се приближи до него.
— Сега не е моментът да бъдеш пестелив на думи, приятелю. Твоят шеф недвусмислено показа, че не харесва лосанджелиската полиция. Спречкал ли се е с някого? Парадът? Или нещо друго?
Даниел потърка очи и съблече якето си. Черният пистолет с корпус от полимер се подаваше от кобура.
— Свързано е с парада. Имаше инструктаж в консулството, ръководен от Зев. За полицаите от Лос Анджелис и за нашите хора. Определяхме периметрите, обсъждахме как да контролираме тълпата и каква да е охраната. Двете страни се споразумяха да разменят информация за терористични заплахи и да поддържат връзка. Зев бе работил извънредно и не бе виждал семейството си от доста време, затова реши да доведе Лиора и децата в консулството. В онзи ден те го чакаха в коридора, за да ги заведе на обяд. Зев се забави и докато чакали, полицай от Лос Анджелис се приближил до Лиора и Айрит. Одед си играел с детска количка в дъното на коридора. Отначало полицаят се държал приятелски. Опитал се да говори с Айрит, но разбрал, че е глуха и се съсредоточил върху Лиора. Разпитвал я за Израел, за Тел Авив и казал, че е обиколил света.
— Трябва да е бил Бейкър — рече Майло.
— Убеден съм, че си прав — сериозно каза Даниел. — Лиора казала на Зев, че онзи човек я накарал да се почувства неудобно. Държал се твърде свойски и седял при тях, когато би трябвало да е на инструктажа. Но тя мълчала. Лиора си е такава. После неочаквано полицаят започнал да се държи неприлично. В сексуално отношение.
— Нахвърлил се е върху нея?
— Не в буквалния смисъл, Майло. Но Лиора каза, че намеците му били недвусмислени. Тя станала и тръгнала. После казала на Зев и той побеснял. Оплакал се на кмета. Обещали му, че ще отстранят полицая от парада и ще го накажат дисциплинарно.
— Бил е преместен, но не и понижен по звание — казах аз. — Но може би затова още е сержант, въпреки че уж е много умен.
— Бейкър — рече Майло и сви юмрук. — Кучият му син. Ето откъде е познавал Айрит. Знаел е, че е глуха.
Даниел изглеждаше натъжен.
— Но да убие някого… при това дете… заради това…
— Мисли за него като за трасиращ куршум — каза Майло. — След като убийството на момчето Ортис е минало идеално, Бейкър и другите задници от Нова утопия решават, че още някой трябва да умре. Няма значение кой, стига да преценят, че е човек, който не заслужава да живее. Алекс ми каза, че въпреки всичките евгенистични глупости, онези хора убиват за удоволствие. А какво по-голямо удоволствие за Бейкър от отмъщението? Госпожа Кармели отблъсква ухажването му, господин Кармели прави така, че да го накажат дисциплинарно, а по една случайност дъщеря им има недъг. Сигурно му се е сторило като карма. Когато го познавах, онзи негодник се занимаваше с източни религии и наляво и надясно говореше за кармата.
Даниел прегърби рамене и се вторачи някъде в кухнята.
— Какво има? — попита Майло.
— Всичко това е толкова… гнусно.
— Всяко убийство има връзка с някого от групата — казах аз. — Понсико и Зина, Реймънд и Тени, Айрит и Бейкър. Нолан Дейл е помогнал в убийството на Айрит. Бейкър го е научил на всякакви неща. Обзалагам се, че Латвиния е била една от сексуалните играчки на Дейл. Може би и на Бейкър. За тях момиче с тъмна кожа и недъг е било нещо, което да използват и после да захвърлят. Бейкър може да я е убил за развлечение или защото е знаела за него и Нолан. Или заради двете.
— А Мелвин Майърс? — попита Даниел.
— Ядосал е с нещо някого от групата — отговорих аз. — Някого от главното управление. Бейкър или Лейман.
Даниел погледна в раницата и извади няколко листа и цветна брошура. Разгледах ги заедно с него.
„Училище по занаяти «Сентрал Сити». Петнайсетгодишна цитадела на надеждата“. Снимките показваха слепи хора, които вървяха с кучета водачи и работеха с компютри.
Специалностите бяха шивачество, занаяти, сглобяване на разни механизми. Имаше списък на спомоществователите и на членовете на управителния съвет. Лекари, юристи, политици…
Подредени по азбучен ред.
И в средата — Рун Лейман, доктор на науките, консултант по психология.
— Да работи с инвалиди — отбелязах аз. — Сигурно много се е смял. Но трябва да му е било още по-забавно да върти финансови далавери с училището. Явно не е имал проблеми с това.