Майло се втурна към нас и прочете списъка.
— Майърс разбира, че Лейман ограбва училището и заплашва да напише разобличаваща статия. Може би казва на Лейман и дори го изнудва, защото едно от нещата, които не са липсвали на Майърс, е наглостта. Лейман се съгласява да му плати, казва му да се срещнат в уличката и някой — най-вероятно Бейкър — убива Майърс.
Той взе брошурата от Даниел.
— Убийствата са техният начин да смесват работата с удоволствието — каза израелецът.
— Единственият проблем е, че разполагаме само с теория — рече Майло. — Снимките на Нолан са унищожени. Дори да намерим микробуса на Тени в гаража на Зина, нямам никакви доказателства, за да поискам заповед за арест.
— Ами ако притиснем някой от тях? — попитах аз.
— Пълни самопризнания би било отлично, но бих се задоволил и с изобличаваща реплика. Нещо, което ще ни даде възможност да се съсредоточим върху един от тях.
— Зина. Тя ораторства за евгеника, но това ми прилича на роля. Не казвам, че Зина е безобидна. Но засега тя се интересува повече от развлечения, отколкото от политика. Утре вечер в десет имам среща с нея. Може би ще успея да я накарам да каже нещо за Нова утопия. Вероятно ще разбере, че е в неин интерес да издаде другите.
Майло се намръщи.
— Колебая се за тази среща, Алекс. Тени те е видял и макар да мислиш, че Бейкър не те е познал, не си сигурен.
— Тени не ме познава, затова няма причина да ме подозира в нищо. Напротив, те вероятно злорадстват, че всичко върви страхотно. Пет убийства и всичките неразкрити. Стават дръзки. Затова ускориха нещата. Ти сам каза, че в половината град и в Долината има хиляди беззащитни инвалиди.
— И твоята среща утре вечер ще промени всичко това?
— Най-малкото може да се окаже връзка с Нова утопия. Зина може да ми каже нещо важно. Има ли друго решение?
Настъпи продължително мълчание.
— Добре — каза Майло. — Само още веднъж, но това ще бъде за последен път. После изчезваш от играта, а ние ще следим Бейкър и Лейман. Хората на Даниел в Ню Йорк ще наблюдават Сангър и Крейнпул. Ще разгледаме и гаража на Зина. Ако микробусът на Тени е там и той се опита да избяга, както ти предполагаш, че смята да направи, ще използвам методите на Бейкър. Ще го спра за нарушение на правилника за движение и ще започна оттам.
— Къде живее Бейкър? — попита Даниел.
— На яхта в пристанището. Казва се „Сатори“.
Обясних му къде се намира кеят.
— „Сатори“ — каза той. — Божествено блаженство.
— Негодникът е професионалист — рече Майло. — Работил е под прикритие в отделите „Нравствен“ и в „Грабежи“, което означава, че разбира от следене.
— Тогава трябва да внимавам — каза Даниел.
— Започни да внимаваш още тази вечер, приятелю. Искам двамата да следим Алекс непрекъснато — от мига, в който тръгне на среща с малката госпожица Убийство, докато се прибере вкъщи. Един пост на нейната улица и друг на склона на хълма зад къщата й.
— Аз мога да наблюдавам от склона.
— Сигурен ли си?
— В Израел се занимавах с алпинизъм. В пещерите в пустинята.
— Скоро ли беше това?
Даниел се усмихна и показа парализираната си ръка.
— Да, скоро. Човек свиква. Противно на онова, което мислят приятелите ни от Нова утопия, животът продължава за всички видове хора.
— Добре. Тук ли ще спиш, Алекс?
— Може и да се прибера вкъщи.
— Ще те следя — каза Майло и се обърна към Даниел. — После отново ще се срещнем тук.
53.
В събота Даниел спа от четири сутринта до осем, събуди се, облече чисти джинси, черна фланелка и най-хубавото си спортно сако — черно, от шевиот, на Хюго Бос, подарък от тъща му за Коледа. Купи си сутрешния вестник, отиде в Марина Дел Рей и тръгна към пристана.
Прикривайки лице с вестника, той потърси яхтата на Бейкър. Не беше трудно да я намери. Описанието на Алекс беше точно.
„Сатори“ беше дълга, лъскава и бяла. Дали бе купена с полицейска заплата? Или доктор Лейман разпределяше богатството по различни начини?
Даниел вдъхваше океанския въздух и слушаше чайките. От мястото, където стоеше, беше невъзможно да види дали Бейкър е на яхтата. Но щеше да разбере.
Той се разходи по вълнолома, преструвайки се, че разглежда пристана. След двайсет минути Уесли Бейкър излезе на палубата. Носеше чаша кафе. Протегна се и погледна към небето.