Изглеждаше внушителен по бялата фланелка и белите спортни гащета. Загорял от слънцето, мускулест, с очила с позлатени рамки. Истински калифорниец. Нищо необичайно. Хана Аренд би била възхитена…
Бейкър се протегна още веднъж, занесе сгъваем стол на заострения нос на яхтата, седна и вдигна крака на перилата.
Слънчеви бани.
Поредният златен ден за елита.
Даниел положи усилия да се съсредоточи върху наблюдението.
Той се върна в къщата на Латвиния преди обяд, каза молитвата си и хапна. Днес нямаше да си позволи вино, само гроздов сок.
Успя да прогони убийците от мислите си в продължение на час, но после не можа да ги избие от главата си.
Майло дойде в два следобед и двамата обсъдиха въоръжението. Американецът прояви най-силен интерес към австрийския пистолет „Глок“ с корпус от полимер — лек, ставаше автоматичен с едно натискане на копчето, пълнителят побираше двайсет и два патрона и лесно се зареждаше.
Даниел имаше три глока. Предложи му единия. Майло се замисли, накрая прие и измърмори нещо от сорта, че следващия път, когато пътува със самолет, ще се опита да го вмъкне на борда. Разговаряха за далекобойни оръжия и решиха Даниел да вземе пушка с прибор за нощно виждане, защото ще бъде на склона.
Цяла сутрин Майло преглежда служебното досие на Бейкър. Никъде не бе отбелязано, че преместването му е дисциплинарно наказание. Нямаше информация и за други провинения или понижаване в ранг следствие оплакването на Зев Кармели. Липсваше документация за инцидента с Лиора Кармели.
— Изобщо не разследват оплакванията — каза Майло.
— Бюрократите са едни и същи навсякъде — рече Даниел.
Майло изръмжа. Тръгна си в три и трийсет.
Планът беше в пет часа Алекс да се обади на Зина Ламбърт, за да потвърди срещата вечерта. Ако усетеше нещо странно, всичко щеше да бъде отложено. Майло се грижеше за приятеля си. Това накара Даниел да се замисли дали не са пропуснали нещо. После се съсредоточи върху наблюдението на склона.
В пет и петнайсет телефонът иззвъня и Майло каза:
— Действаме.
Даниел тръгна в осем и трийсет. Беше достатъчно тъмно, за да се скрие, но имаше много време, преди Алекс да пристигне в десет.
Израелецът беше облечен в лек черен панталон, черна риза и черна плетена шапка, а отгоре — дълго черно сако. В подплатата беше скрита пушката, в джобовете — пистолетът и боеприпасите, а в раницата — параболичния микрофон, няколко малки гранати, флакони със сълзотворен газ и бойният нож от дните му в армията.
Даниел усещаше прилив на адреналин и се чувстваше малко смешно. Големият страшен командос. Като нинджите, които синовете му обичаха да гледат. Бе уверил Майло, че ще се справи. Тук не ставаше дума за освобождаване на заложници, а само да стои на склона, да слуша, да записва и после да се прибере вкъщи.
Той тръгна към вратата и в същия миг телефонът иззвъня.
Пак ли беше Майло? Промяна в плановете?
— Да?
— Приятна седмица — поздрави го Зев Кармели с традиционното пожелание след Шабат.
— И на теб, Зев.
— Трябва да те видя, Даниел.
— Кога?
— Веднага.
— Боя се, че…
— Веднага — повтори Кармели.
— Имам работа…
— Знам каква работа имаш. Ще дойдеш тук, в консулството. Изпратил съм шофьор да те вземе. Спрял е зад тойотата ти. Между другото, двете й гуми са спукани.
— Зев…
— И не си помисляй да се измъкваш през задната врата, Шарави. Наблюдават я.
— Правиш огромна…
Линията прекъсна. Даниел остави слушалката. В стаята влязоха двама млади мъже — единият рус, другият чернокос. Черни костюми, бели ризи, разкопчани на врата. Той ги познаваше по физиономия и по име. Бяха от охраната на консулството. Дов и Ишар. Не ги беше чул да влизат. Кармели знаеше, че телефонното обаждане ще отвлече вниманието му.
— Добър вечер — каза Дов.
И на теб, задник такъв.
— Имате ли представа какво правите?
Те свиха рамене.
Ишар се усмихна и каза:
— Изпълняваме заповеди. Кой казва, че най-дисциплинираните са германците.
54.
Майло седеше зад бюрото си в участъка в Западен Лос Анджелис, когато капитан Хюбър го повика.