— Все още не — отвърнах аз.
— С умопобъркан ли имаме работа?
Спогледахме се с Майло. Той кимна.
— Външно — поясних — убиецът най-вероятно изглежда съвсем нормално.
— А вътрешно?
— В психиката му цари пълно безредие. Но не е клинически луд. По-вероятно принадлежи към типа, който наричаме психопати — личност със сериозни изкривявания. Егоцентричен, лишен от нормални емоционални реакции човек, който не изпитва съчувствие и чиято съвест е незавършена.
— Незавършена? Искате да кажете, че подобен човек изобщо има съвест?
— Отличава добро от зло, но пренебрегва правилата, когато му е угодно.
Кармели отново потри крак в пода и се изправи. Тъмните очи се присвиха.
— Описвате злодей и ми казвате, че би могъл да е всеки срещнат?
Кимнах.
— И защо този човек убива? Какво му носи това?
— Разтоварва се от напрежението.
Той потръпна. Дръпна от цигарата.
— Всеки е подложен на напрежение.
— Може би у него напрежението е изключително силно — до такава степен, че от време на време губи контрол. Но това са само догадки, господин Кармели. Никой не знае каква е причината за…
— За подобно напрежение?
Сексуална перверзия, но не го казах гласно.
— Вероятно разминаване между представата му за себе си и начина му на живот. Може би се ласкае, че е изключително умен, и вярва, че с право заслужава богатство и слава. А вместо това навярно е неудачник.
— И вие ми казвате, че този човек убива, за да се почувства компетентен?
— Възможно е. Но…
— Да убие едно дете го кара да се чувства компетентен?
— Убийството го изпълва с усещане за сила. Както и умелото изплъзване от полицията.
— Но защо дете?
— Дълбоко в себе си той е страхливец и затова напада слабите.
Кармели отметна глава, сякаш бе сразен. Цигарата в пръстите му потрепна и той я пъхна в устата си. Докато пушеше, си играеше с копчето на маншета си и изведнъж отново се втренчи в мен.
— Но вие казахте, че това са само догадки.
— Да.
— И ако в тях има някаква истина, този човек няма да престане да убива, нали? Просто защото напрежението няма да се изпари току-така.
— Възможно е.
— Освен това е възможно да не убива за първи път. — Кармели се обърна към Майло. — Ако е така, защо на полицията не са й известни подобни случаи?
Бе повишил тон и думите просто се изплъзнаха. Той загаси и втората цигара, а после събра с показалец пепелта по масичката в тънка сива ивица.
Майло отговори:
— Може това да е началото, сър. Първият случай.
— Значи убиецът е започнал с моята Айрит?
— Възможно е.
— Защо? — Изведнъж гласът му зазвуча много жално. — Защо точно Айрит?
— Все още не знаем, сър. Това е една от причините, поради които поискахме среща с вас, за да…
— А колко настоятелно издирвате подобни случаи, господин Стърджис?
— Много активно, но все ще сме в процес на…
— В процес, в процес… вашите предшественици ми казаха, че полицията в Калифорния няма централизирана компютърна база данни. Не можех да повярвам и проверих сам. — Той поклати глава. — Пълен абсурд. Вашата дирекция се смята за… Израел има пет милиона население и престъпността е много по-ниска, но въпреки това имаме такава база данни. Като се изключат политическите атентати, броят на убийствата е по-малко от сто годишно. Което като цифра е сравнимо с тежък уикенд в Лос Анджелис, нали?
Майло се усмихна.
— Не точно.
— Значи тежък месец. Ако се вярва на информацията от кметството, миналата година в този град са извършени хиляда и четири престъпления. В други американски градове е още по-страшно. В тази огромна страна се извършват хиляди и хиляди убийства. Как се надявате да съберете информация без централизирана база данни?
— Трудно е, сър. Имаме някои централизирани…
— Зная, зная, ФБР. Националния център за информация по престъпността, някои държавни архиви — зная. Но процедурите са много несигурни и непоследователни в отделните градове.
Майло не отвърна.
— Цари пълен хаос, нали, господин детектив? Вие всъщност не знаете дали са извършвани подобни престъпления и надали някога ще узнаете.