— Развлеченията са приятно нещо. За какво друго ни остава да живеем на този свят?
Бейкър отново вдигна спринцовката. Не идваше помощ. Само можех да се опитам да спечеля още време.
— Мелвин Майърс — рекох аз. — Слепец, който иска да води нормален живот. Какъв беше грехът му? Научил е нещо за Лейман, докато си играел с компютрите? Злоупотреби? Отклоняване на големи суми за Нова утопия?
Той се усмихна широко.
— Ах, каква ирония. Пари, предназначени за малоценните, най-сетне използвани продуктивно. Майърс, онова място… Патетична история.
— Майърс е бил интелигентен.
— Все едно.
— Увредена тъкан.
— Разваленото месо може да се преработи, но остава негодно за консумация. Слепите не водят слепи, а тях ги водят като селскостопански животни.
Бейкър насочи спринцовката към тавана и изпръска част от течността. Някой пусна водата в тоалетната. Разнесоха се стъпки.
— Пфу, вече не искам мексиканска храна — чу се гласът на Тени.
Бейкър почука с пръст спринцовката.
Нямаше спасение.
Даниел, Майло… как можахте да ме изоставите?
Тялото ми започна да трепери.
— Не се надявай, че ще се измъкнеш… — започнах аз.
— Надеждата няма нищо общо с това — прекъсна ме Бейкър. — Онова, което знаеш, са само предположения. Нямаш доказателства. Същото се отнася и за Стърджис. Играта трябва да свърши. Ето един истински тест дали си вярващ — има ли отвъден живот? Ей сега ще разбереш. Или може би не.
Той се усмихна.
— А DVLL? „Дявол“ ли означава това? Вие сте новите дяволи?
Светлината от тавана се отрази в иглата, която заискря в бяло.
Бейкър сви устни. Ядоса се.
— Колко чужди езика говориш? — попита той.
— Малко испански. Учил съм и латински.
— Аз говоря единайсет.
— Нали си обиколил света.
— Пътуването обогатява.
— На какъв език са буквите DVLL?
— На немски. Няма равни на германците по отношение на принципите. Езикът им е жизнен. Няма и следа от безполезната галска апатичност.
Забележките на Зина за френския. Повтаряше като папагал думите на своя гуру.
Иглата се спусна надолу.
— Е, и какво означават буквите? — попитах аз.
Даниел, Майло… Границите на приятелството… Поредната заблуда…
Бейкър не отговори. Бе станал сериозен, почти тъжен.
— Калиев хлорид — опитах аз за трети път. — Волнонаемен екзекутор. Държавата поне предлага транквиланти.
— Държавата предлага и последна вечеря, молитва и превръзка за очите, защото е неискрена. Играта й да се преструва на хуманна — каза Тени и силно се изсмя. — Държавата обикновено дезинфектира мястото на убождането с иглата. От какво предпазва осъдения на смърт? Държавата е задник.
— Не се притеснявай — обърна се към мен Бейкър. — Сърцето ти ще се пръсне. Няма да продължи дълго.
— Прах при прахта, въглерод при въглерода.
— Умно. Жалко, че нямахме възможност да прекараме заедно по-качествено време.
— Екзекуция — рекох аз. Едва сдържах вика, който се надигаше в гърлото ми. — Какво престъпление съм извършил?
— О, Алекс. Толкова съм разочарован от теб. Ти все още не разбираш нищо.
— Какво да разбирам?
Бейкър тъжно поклати глава.
— Няма престъпления. Има само грешки.
— Тогава защо си станал полицай?
— Защото полицейската работа предлага много възможности.
— Да се сдобиеш с власт.
— Не. Властта е за политиците. Полицията предлага избор. Възможности. Ред и безредие, престъпление и наказание. Игра по правилата на мошеник картоиграч.
— Кога да пасуваш и кога да теглиш карти — рекох аз. Стегни се, печели всяка секунда, не гледай иглата. Робин… — Кого да арестуваш, кого да пуснеш.
— Точно така. Развлечения.
— Кой да живее и кой да умре. Колко още човека си убил?
— Отдавна престанах да ги броя. Защото това няма значение. Най-важното, Алекс, е, че всичко има значение и същевременно нищо няма значение.
— Тогава защо си правиш труда да ме убиваш?
— Защото искам.
— Защото можеш.
Той се приближи до мен.
— Нито един от тях не липсва никому… Няма последици. Нищо не се промени. Осъзнах онова, което трябваше да знам преди години — усещането е всичко. Човек прекарва времето си по възможно най-трудния начин. Обичам да чистя.