Той вкопчи пръсти във волана и ме погледна.
— Но те са доволни. Всичко стана така, както го бяха планирали. И сега няма да има арести.
61.
По новините не съобщиха нищо, освен някаква измислена история за Уилсън Тени.
Некрологът на Уесли Бейкър, починал от инфаркт, бе отпечатан само в полицейския бюлетин.
Бейкър имаше право за едно — малко неща имаха последици.
Повече не видях Даниел.
— И Кармели е заминал — каза Майло. За една седмица ме посети пет пъти. Беше започнал да пие повече. Опитвах се да изглеждам добре и го уверявах, че ми няма нищо. — Цялото семейство — той, съпругата и синът му. А сега, за яхтата на Бейкър. Ходих до яхтклуба и шефът на пристанището ми каза, че Бейкър продал яхтата на някакъв тип с акцент, който решил да я закара в Нюпорт.
От джобовете ми бяха изчезнали всички документи за самоличност на името на Андрю Дезмънд. Дрехите дадох на благотворителна организация.
— Как вървят нещата в управлението? — попитах аз.
— Още твърдят, че ме обичат.
Майло седеше на масата в кухнята и шумно ядеше сандвич с говеждо месо. С неподправен апетит.
Някои неща имаха значение.
— Какво мислиш, че е станало с Даниел?
— Иска ми се да вярвам, че не са го наказали, но… Опитах да се свържа с Брукър, но е заминал някъде… Даниел е добър полицай, Алекс. До последния момент правеше точно каквото искаха от него.
— Да идентифицира мишената.
— Даниел изпълняваше ролята на хрътка за тях. Също като мен. Надушва дирите и посочва. Използваха и двама ни да посочим плячката, после доведоха щурмовите кучета да я убият.
— Отмъщение — казах аз. — Кармели е чул всичко. Включително защо Бейкър е избрал Айрит. Разбрал е, че не става дума за произволно безумие. Питам се какво ли въздействие му е оказало всичко това.
— Кой знае… Обзалагам се, че не е казал на съпругата си.
Усмихнах се.
— Защо се смееш?
— На изпълнението ти. Господин Инфаркт. Бягството на непокорното ченге.
Майло се потупа по гърдите и завъртя очи.
— Страхотен си — рекох аз. — Е, разкажи ми за повишението. И защо.
— Преместиха ме от Западен Лос Анджелис. Дават ми един от онези малки самостоятелни общински центрове по престъпността, които създават из целия град. Титлата е „детектив по тежки престъпления“. Престрелки и други гадости навсякъде в града. Обещаха ми, че няма да се занимавам с бюрокрация и ще имам пълната подкрепа на управлението.
— Звучи добре.
Той потърка лице.
— Аз не се заблуждавам, Алекс. Те не ме искат в никой участък. И знам много добре, че това има две страни — или ще е най-доброто, което ми се е случвало досега, или ще ме изолират. Ако е второто, ще се оправя някак. Увеличиха и заплатата ми и обещаха, че до една година ще стана лейтенант.
— И все пак, звучи добре. А сега кажи защо.
— Официалната причина е, че отдавна се готвели да го направят. Срещата със заместник-шефа била заради това. Хората по върховете казали добра дума за мен. Заради високо ниво на разкриваемост на престъпленията.
— Кармели. Не е искал да се изпречваш на пътя му.
— Кармели и главното управление. Истинската причина е, че трябва да ми затворят устата. Защото Кармели им е разказал за Бейкър и за Нова утопия и какво е смятал да направи, а те не са му попречили.
— Общи интереси. Последното, от което се е нуждаела полицията в Лос Анджелис, е било ченге психопат и убиец.
— Чиста работа, Алекс. Не мога да кажа, че и аз предпочитах да се срещна с Бейкър в съда.
— А историята, че са щели да арестуват Тени за убийството на Реймънд, Ортис и Латвиния и за смъртта му по време на престрелка с полицията, успокоява до известна степен семействата на жертвите. Жалко, че тялото на Реймънд никога няма да бъде намерено.
— Казали са на родителите му, че Тени го е изгорил. Бил направил самопризнания, преди да посегне към пистолета си.
— Удобно — отбелязах аз.
Майло се намръщи, извади нещо от джоба си и го сложи на масата.
Две изрезки.