— По този повод, ако разгласим случая в пресата може да отбележим напредък. Разбирам нежеланието ви, но…
— Отново — Кармели стисна зъби. — Отново прехвърляте нещата върху мен. Върху нас. Какво очаквате от публичното огласяване на случая, освен да причините на семейството ми още повече болка и да изложите на опасност децата на колегите ми?
— Какво би могло да ги заплаши, господин Кармели?
— На някой може да му хрумне да убие още някое израелско дете, или пък да се настрои срещу ционистите. В такъв случай наистина ще подкладем фантазиите на терористите. — Той отново поклати глава. — Не, няма смисъл, господин Стърджис. А и дори да е имало предишни престъпления, убиецът ги е извършил на друго място, нали?
— Защо го казвате?
— Защото колкото и да е бавна процедурата, все щяхте да чуете, нали? Убеден съм, че престъпленията срещу деца не са нещо обичайно дори в Лос Анджелис.
— Аз не приемам никое убийство като обичайно, господин Кармели.
— И все пак щяхте да знаете за подобни случаи?
— Ако полицията е била известена за убийството.
Кармели озадачено присви очи.
— А защо би могла да не е?
— Много убийства изобщо не се съобщават. Например случаи, наподобяващи злополука, често изобщо не се съобщават.
— Но тук става дума за смъртта на дете! А вие ми говорите, че в този град има места, където родителите дори не биха съобщили в полицията!
— Да, сър — внимателно отвърна Майло. — Защото много убийства са дело на самите родители.
Кармели пребледня.
Майло разтри страните си, но се насили да отпусне ръце.
— Искам да кажа, сър, че на този етап не можем да правим никакви изводи, а публикуването на случая във вестниците може да събуди нечий спомен. Може да изскочи някое подобно престъпление. Извършено преди много време, в друг град. Ако огласим престъплението в медиите, ще се разчуе и в други градове. Но разбирам съображенията ви за безопасност. А и честно да си призная, не мога да обещая, че от подобно действие непременно ще има полза.
Кармели бързо пое дъх на няколко пъти и отпусна ръце на дивана.
— Честността ви е направо… похвална. А сега аз ще бъда откровен с вас — изключено е това да стане. Рискът е прекалено голям и не мога да си позволя на съвестта ми да легне смъртта на още някое дете. Тъй че предложете други пътища, които можете да следвате.
— Ще задавам много въпроси. Може ли да задам и на вас още няколко?
— Да — слабо отвърна Кармели. Посегна за трета цигара, взе кибрита, но не я запали веднага. — Но ако ме питате за семейния ни живот, ще ви отговоря с онова, което казах и на колегите ви — ние сме щастливи. Щастливо семейство. Никога не сме си давали сметка колко сме щастливи.
Черните очи се затвориха и пак се отвориха. Вече не бяха непроницаеми. В тях пламтяха искри.
— Нека за миг да се върнем на политическата страна на нещата — започна Майло. — Без съмнение консулът е обект на анонимни заплахи. Пазите ли подобни писма?
— Сигурен съм, че се пазят, но това не влиза в моите задължения.
— Дали бихте имали нещо против да ги прегледате?
— Мога да попитам.
— Ако ми кажете към кого да се обърна, с удоволствие ще попитам сам.
— Не, аз ще се заема с този въпрос. — Ръката му затрепери. — Вашият коментар. За родителите, които убиват децата си. Ако намеквахте…
— Не намеквах. Разбира се, че не — моля да ме извините, ако съм ви обидил. Просто обяснявах защо някои убийства изобщо не се съобщават.
Черните очи се овлажниха. Кармели свали очилата и отри очи с длан.
— Дъщеря ми беше… изключително дете. Отглеждането й бе истинско предизвикателство и може би именно заради това я обичахме още повече. Никога не сме й причинявали болка. Не сме я докосвали и с пръст. В най-лошия случай може да се каже, че я разглезихме прекалено много. И слава богу, че я разглезихме!
Той отново постави очилата на носа си и плесна с длани върху тапицерията на дивана.
— Какви други въпроси имате? — Гласът му звучеше по-плътно.
— Бих искал да науча повече за Айрит, господин Кармели.
— В какъв смисъл?
— Какво дете беше, каква личност. Нещата, които обичаше и не обичаше.
— Обичаше всичко. Беше много разбрано дете. Мило, щастливо, винаги засмяно, винаги готово да помогне. Предполагам, че сте чели записките на Горобик?