— Да. Живеехме в хубави квартали. По никакъв начин не бяхме подготвени за живота в този град — да, разбира се, че беше доверчива. Обичаше хората. Учехме я как да се отнася с непознати и да бъде предпазлива. Казваше, че разбира. Беше — по свой собствен начин — изключително умна. Но и много малка за възрастта си — брат й е едва на седем години и в някои отношения е много по-възрастен. По-… мъдър. Той е много надарено дете… Дали Айрит би тръгнала с някой непознат? Бих искал да вярвам, че не би го направила. Но дали съм сигурен? — Мъжът поклати глава.
— Бих искал да се срещна със съпругата ви — рече Майло. — Освен това смятаме да говорим със съседите ви. Да проучим дали някой е забелязал нещо необичайно на вашата улица.
— Никой не е забелязал нещо необичайно — отвърна той. — Питах ги. Но разбира се, питайте ги и вие. Що се отнася до жена ми обаче, настоявам да се придържате към едно основно правило: няма да й намеквате по никакъв начин, че е отговорна за случилото се, както си позволихте да намекнете пред мен.
— Господин Кармели…
— Ясно ли се изразих, господин детектив?
Гласът му отново ечеше силно, а слабото тяло се бе напрегнало, с повдигнати рамене, сякаш Кармели се канеше да скочи насреща ни.
— Сър — започна Майло, — нямам никакво намерение допълнително да усложнявам състоянието на съпругата ви и се извинявам, ако съм ви обидил…
— Дори най-далечен намек. Иначе няма да ви позволя да се срещнете с нея. Понесла е достатъчно болка в живота си. Разбирате ли ме?
— Да, сър.
— На срещата ще присъствам и аз. Не може да разпитвате сина ми. Той е прекадено малък и няма работа с полицията.
Майло не отговори.
— Зная, че тези условия не ви харесват. Струва ви се, че… преча на работата ви. Но става дума за моето, а не за вашето семейство.
Той скочи й застина в поза мирно, втренчил поглед във вратата. Служител на висок и скучен, но важен пост.
Изправихме се и ние.
— Кога можем да се срещнем с госпожа Кармели? — попита Майло.
— Ще ви се обадя. — Кармели застана до вратата и я отвори. — Бъдете брутално честен с мен, господин Стърджис — има ли каквато и да е надежда да откриете това чудовище?
— Правя каквото мога, господин Кармели, но аз работя с факти и детайли, а не с надежди.
— Разбирам… Не съм религиозен и никога не съм ходил на църква, освен по официални поводи. Но ако има живот след смъртта, съм сигурен, че ще отида в рая. И знаете ли защо?
— Защо?
— Защото вече съм бил в ада.
8.
Докато слизахме с асансьора, Майло отбеляза:
— И тази стая. Питам се, дали на Горобик и Рамос е оказал честта да ги посрещне в личния си кабинет.
— Мислиш, че не иска да намесва престъплението в пряката си работа?
— Този човек явно много държи на дистанцията, а?
— Можеш ли да го виниш? — казах аз. — Загубата на дете е достатъчно тежко преживяване и без да има връзка с професията. Сигурен съм, че от самото начало е наясно с политическата страна на нещата. Сигурно са го обсъдили в консулството, но са сметнали, че няма връзка. Както казваш, ако бяха решили, че има някакво отношение, щяха да се справят сами. А и онова, което Кармели каза за терористите — че искат да привлекат вниманието — потвърждава тази теза. Същото важи и за контратероризма — важно е посланието. Децата ви са в опасност, отвърнете твърдо и решително, с достатъчно шум в пресата, за да поставите спирачка. Има и друго: Кармели съвсем не се държеше така, сякаш е превъзмогнал случилото се. Той още страда, Майло. Копнее за отговори.
Той се смръщи.
— А ние досега не сме му предложили нищо. Ето ти още една причина за ненавистта, която изпитва към дирекцията.
— Какво искаш да кажеш?
— Заяждането. Сигурно някой се е издънил на парада или нещо подобно. Продължавайки да се придържам към бейзболните аналогии, започвам с два удара за противника.
Намерихме колата на мястото, където я бяхме оставили. Майло даде още една банкнота на пазача, изкара колата на заден ход и се насочи към изхода. Движението по Уилшър беше натоварено и се наложи да чакаме за ляв завой.
— И тази стая — повтори Майло. — Забеляза ли как димът се засмука към тавана? Кармели сигурно далеч не е Джеймс Бонд, но не мога да озаптя вихрещите се в съзнанието ми фантазии за Мосад и все си представям как там горе има разни тунели, и всякакви такива потайности.