Мъжът стискаше твърдия шумолящ плик в ръка.
Значи се е справил успешно. Поемайки целия риск.
Но кога ли нещо стойностно се е постигало безболезнено?
Седна, проследи с поглед приятеля си, който наливаше кафе, и рече:
— Лесно ли се справи?
— Без проблем.
— Добре. Нали ти казах, че положението се е влошило.
— Нещата се променят.
— Да, но рядко за добро. Е… значи се завръщаш в играта. Като те гледам, имаме да си кажем много неща.
— Така е.
Ръката застина във въздуха:
— Без сметана, нали?
— Добра памет.
— Вече не е каквато беше. — Ръката отново застина. — И може би така е най-добре.
10.
— Пречи на работата ми — каза Хелена. — Като докарат в спешно отделение пациент, направил опит за самоубийство, ми иде да кресна: „Идиот!“. Когато хирурзите отварят огнестрелна рана, се замислям за аутопсията на Нолан… беше толкова здрав и силен.
— Чели ли сте доклада?
— Няколко пъти се обаждах на съдебния лекар и най-сетне ми обърнаха внимание. Сигурно съм се надявала да открият нещо — рак, или някакво рядко заболяване, все едно — което оправдава постъпката му. Но е бил в цветущо здраве, доктор Делауер… можел е да живее още дълго.
Тя се разплака. Измъкна кърпичка от чантата си, преди да съм успял да посегна към кутията.
— Парадоксалното е, че през последните седмици мислих за него повече, отколкото през всички минали години, взети заедно.
Идваше направо от болницата и не се бе преоблякла — беше с работната си бяла престилка, скроена по мярка на стройното й тяло, а на джобчето бе закачена табелка с името й.
— Изпитвам вина, по дяволите. А защо да се чувствам виновна? Никога не съм го разочаровала, защото никога не се е нуждаел от мен. Не бяхме зависими един от друг. И двамата умеехме да се грижим сами за себе си. Или поне аз така смятах.
— Били сте независими.
— Винаги. Дори като деца всеки следваше свой собствен път. Имахме различни интереси. Не воювахме помежду си — просто не си обръщахме внимание. Това ненормално ли е?
Помислих си за всички генетично свързани непознати, които бяха минали през кабинета ми.
— Човек не избира братята и сестрите си. Оттук нататък помежду им могат да възникнат всякакви чувства — от искрена обич до смъртна омраза.
— Е, ние с Нолан се обичахме — или поне аз го обичах. Но то бе по-скоро… не искам да казвам семейно задължение. По-скоро беше нещо като… обща връзка. Усещане. И ценях добрите му качества.
Тя смачка кърпичката. Като дойде, ми връчи застрахователните формуляри още от вратата. После заговори какво покрива застраховката и за изискванията на работата си — не искаше да заговори веднага за Нолан.
— Добрите му качества — повторих.
— Например енергичността му. Той изпитваше истинска… — Тя се засмя. — Щях да кажа любов към живота. Енергичността и интелигентността му. Като беше малък — на осем-девет години — от училище го тестваха, защото не внимавал в час. Оказа се, че е невероятно надарен — класира се в горната десетка по процент и в час се разсейвал, защото му доскучавало. И аз не съм глупава, но далеч не мога да се меря с него… за свой късмет, може би.
— Тежеше ли му това, че е надарен?
— И аз съм се питала. Нолан не беше много търпелив и мисля, че това беше свързано с интелигентността му.
— Към хората ли проявяваше нетърпение?
— Към хората и изобщо към всякакви неща, които се точат бавно и мудно. Но отново говоря за времето, когато беше тийнейджър. Може с възрастта да е поомекнал. Помня, че все от нещо недоволстваше. Мама му казваше — „Милото ми момче, не можеш да очакваш от всички да се справят бързо като теб“ — дали затова е станал полицай? За да се справя бързо?
— Ако е така, значи са възникнали проблеми. Много малко неща в полицейската практика се решават бързо. Тъкмо напротив. Полицаите се сблъскват с проблеми, които никога не се разрешават. Последният път споменахте нещо за консервативни политически възгледи. Може би това го е подтикнало да стане полицай.
— Може. Въпреки че — пак повтарям — доколкото ми е известно на мен. Може впоследствие да е преминал към нещо съвършено различно.
— Често ли прегръщаше различни философии?
— Непрекъснато. Понякога ставаше по-либерален и радикален и от мама и татко. Направо комунист. После пък се хвърляше в другата крайност.