Като се доближих, чернокожите детективи млъкнаха и се втренчиха в мен. Единият беше към четиридесет години, на височина около метър и осемдесет, леко закръглен, с ниско избръсната глава, едри челюсти и вид на човек с болен стомах. Бе облечен с бежово сако, черни панталони и черна вратовръзка на огнени орхидеи. Другият изглеждаше с десетина години по-млад, беше висок, строен, с гъсти мустаци и буйна коса. Беше с тъмносиньо сако, кремави панталони и синя вратовръзка. И двамата имаха изпитателен поглед.
Майло ме видя и вдигна ръка.
Чернокожите продължиха разговора си.
Погледнах мъртвото момиче на игрището.
На вид не много по-голяма от Айрит. Бе поставена в същата поза — ръцете край тялото, с дланите нагоре, краката изпънати и долепени. Но това лице бе различно: изглеждаше подуто и посиняло, езикът се подаваше в левия ъгъл на устните, а вратът бе опасан с широка, набърчена червена ивица.
Трудно бе да се определи възрастта й, но като че ли нямаше двайсет. Тъмнокожа, с вълниста коса, едри черти, тъмни очи, леко засегнати от акне страни. Мулатка или латиноамериканка. Беше с тъмносин анцуг и бели гуменки, нагоре с късо джинсово яке върху черна блузка.
Мръсни нокти.
Оцъклените й очи втренчени в бялото като мляко небе.
Езикът й подут, лилав на цвят.
На люлката отзад висеше тридесетсантиметрово въженце, спретнато отрязано в края. Въздухът бе застинал, нищо не помръдваше.
Съдебният лекар си тръгна и Майло се приближи към чернокожите детективи, викайки ме с ръка да се присъединя и аз. Представи едрия с името Уилис Хукс, а младия нарече Рой Макларън.
— Приятно ми е — каза Хук. Ръката му бе на допир като ощавена кожа.
Макларън кимна. Имаше гладка, почти въгленовочерна кожа и изразени черти.
— Така ли са я намерили, или някой я е свалил от въжето? — попитах.
— Свалили са я от въжето — отвърна Майло. — Защо?
— Отначало ми се стори, че прилича на Айрит. Виж позата.
Той се обърна към тялото и веждите му се повдигнаха едва забележимо.
— Айрит твой случай ли е? — попита Хукс.
Майло кимна и обясни:
— Беше намерена в същата поза.
— Освен ако портиерът не е убиецът, не виждам какво толкова чудно има в това.
— Портиерът ли я е свалил? — попитах аз.
— А-ха. — Детективът измъкна бележника си. — Извинете, училищният служител по поддръжката. Гилермо Монтес, онзи възрастният мексиканец със сивите дрехи. Като дошъл на работа в седем часа тази сутрин, първо измил пода в сградата, после дошъл да обере боклука от площадката и тогава видял момичето. Хукнал за нож и я свалил от въжето, но вече била мъртва, може би от няколко часа. Казва, че въжето било дебело и доста се мъчил, докато го пререже.
— Доктор Коен каза, че е починала към три-четири часа през нощта — поясни Майло.
— Обикновено Коен е доста точен — отбеляза Макларън.
— Значи е убита през нощта — заключих аз, — но слънцето изгрява в шест. Никой ли не я е видял?
— Очевидно не — отвърна Хукс. — А може и да са я видели. — Обърна се към Майло. — Разкажи за своя случай.
Майло му разказа.
Хукс го изслуша внимателно, допрял пръст до устните си.
— Като изключим умствените проблеми, не виждам кой знае какви прилики. — Потърси с поглед партньора си.
— Не, това не прилича на нежно удушване — рече Макларън.
— Нашата не е изнасилена — продължи Майло. — Коен ми каза, че и тук нямало видими следи от изнасилване.
— Засега — отговори Макларън. — Но кой знае. Портиерът твърди, че била с бельо, но може да е била облечена впоследствие. Съдебният лекар ще направи аутопсия и ще ни каже със сигурност.
— Съдейки по големината на синината на врата й, мисля, че по-скоро е починала вследствие на обесването, отколкото да е била умъртвена предварително.
Хукс отвърна: