— Н-да — съгласи се Хукс. — Но не вони на алкохол и твърди, че работи на две места. Тук идва през деня, а нощем взима смени в някакъв магазин за алкохол на Върмонт. Казва, че снощи е бил в магазина, а това лесно може да се провери. Съмнителен ли ви се видя? Само да има нещо нередно, връчваме му Оскара и толкоз.
Той се загледа през телената мрежа към Двадесет и осма улица, после прецени с поглед движението по Уестърн.
— Пешеходец или минаващ водач спокойно щеше да я забележи, но нали го чухте какво каза за цялата измет, която се изсипва нощем в училищния двор. За разлика от господин Монтес, останалите граждани не проявяват особена склонност към доброволни начинания.
— Питам се, ако е работа на мърльо от квартала, защо би си правил труда да я беси тук? — замислено рече Майло.
— Кой знае? Сигурно са се сблъскали на ъгъла, решили са да си направят среща и са тръгнали насам да се чукат. Монтес нали каза, че непрекъснато намирал презервативи.
— Учителите дали имат представа кога за последен път веригата е била прерязана?
— Просто казват, че била стара, което отговаря на думите на Монтес.
— Училището не я сменя, защото вандалите веднага прерязват и новата.
— Н-да — съгласи се Хукс. — Не можем да ги опазим малчуганите и това си е. — Той отново погледна тялото. — Може би фактът, че е донесена тук, означава нещо: сигурно така убиецът е искал да внуши някакво послание.
— Например?
— „Мразя училище.“ — Детективът се ухили. — Така ограничаваме кръга на потенциалните убийци, нали? Включваме всички слаби ученици.
Майло се изсмя грубо, а Хукс му пригласяше и челюстите му плавно се поклащаха. Четирите бръчки се изгладиха.
— Горе ръцете, хулиган с хулиган. Я си дай бележника. Две тройки и двойка? Марш до стената!
Той продължи да се хили, после шумно въздъхна.
— Във всеки случай, като изключим факта, че и двете момичета са с умствени дефекти и са били удушени, продължавам да не виждам нищо сходно с твоя случай.
— Удушена, бавноразвиваща се, няма следи от изнасилване — обобщи Майло.
— Още не сме сигурни за изнасилването.
— Уилис, а не смяташ ли, че в противен случай става доста интересно? Колко сексуални маниаци не посягат на тялото?
— Може би си прав. Но кой знае какво се мъти в главата на един мръсник? Може би само като я е гледал да си виси, му е станало, свършил е в гащите, прибрал се е в къщи и е заспал кротко и спокойно. Помня, че преди години имаше един, който се възбуждаше, като ги галеше по стъпалата. Първо ги убива, курдисва ги на леглото и започва да си играе със стъпалата им. Това направо го довършваше — какво ще кажете, господин докторе?
— За всекиго по нещо — рекох.
— Тоя тип, с краката, въобще нямало нужда да се докосва с ръка. Просто ги хваща за краката и веднага му става.
— И аз имах един дето си падаше по крака, ама той не ги убиваше, а просто ги връзваше и си играеше с тях — каза Майло.
— Сигурно е щял да почне и да убива, ако е продължавал все в същия дух.
— Сигурно.
— Ако човек седне да се рови, ще изнамери какви ли не перверзни истории. — Хукс се смути и хвърли притеснен поглед към Майло. Той не реагира изобщо. — Както и да е, ако разберем нещо, веднага ще ти се обадя.
— И аз, Уилис.
— А-ха.
Към нас се доближи млад белокож полицай.
— Извинете, господин детектив — обърна се той към Хукс, — но шофьорът на съдебния лекар пита може ли да изнасяме тялото.
— Майло, интересува ли те още нещо?
— Не.
— Взимайте го.
Полицаят забърза нанякъде, предаде думите на Хукс и двама служители от моргата се приближиха с количка и черна торба.
Забелязах раздвижване в северния край на игрището. Неколцина учители се бяха приближили до жълтата лента и наблюдаваха сцената, пиейки кафе.
— Училищни дни — отбеляза Хукс. — Аз съм роден на Тридесет и втора. Преместили сме се в Лонг Бийч, когато съм бил тригодишен, инак съм щял да уча тука.
Санитарите скриха тялото в торбата и го качиха на количката. Докато я откарваха, младият полицай огледа игрището и повика друг униформен свой колега: висок чернокож мъж, по-тъмен и от Макларън. После тичешком се върна при нас.
— Вероятно не е важно сър, но може би бихте искали да видите сам.
— Какво? — попита Хукс, който вече бе тръгнал да си върви.