— Ако не тръгне някой да умира.
— Говорих с доктор Лейман.
— Какво каза той?
— Както и очаквахме, нищо особено, защото не искал да престъпва лекарската тайна. Но се съгласи отново да прегледа досието на Нолан и да се срещнем, ако открие нещо, което спокойно може да се обсъди.
Тишина.
— Разбира се, в случай че искате да се срещна с него, Хелена.
— Да — каза тя. — Да, разбира се. Започнах всичко това и мисля, че трябва да го завърша.
13.
Захапал угаснала пурета, Майло се появи с анонимната кореспонденция на консула в огромен, неадресиран бял плик.
— За една година. — Той ми подаде плика, без да влиза.
— Какво правят с по-старите?
— Не зная. Кармели ми даде това. Или по-точно секретарката му ми ги даде. Още не ме пускат по-навътре от коридора. Благодаря ти, Алекс. Аз се връщам при телефона.
— Още нищо ли няма?
— Очаквам да ми върнат много обаждания. Хукс се е заел с Монтес. Засега човекът е чист. Напълно. За всеки случай проверих досиетата. Няма го и там. До скоро.
Потупа ме по рамото и тръгна да си ходи.
— Майло, чувал ли си за скандали в дирекцията? И по-специално в Уест Ел Ей или Холивуд?
Майло застина на място.
— Не. Защо?
— Не мога да ти кажа.
— О, онова хлапе Дейл. Някой да не го е натопил? Ти знаеш ли нещо?
Поклатих глава.
— Сигурно прекалявам, но психотерапевтът му намекна, че не бива да задавам прекалено много въпроси.
— Без причина?
— Лекарска тайна.
— Хм. Не, нищо не съм чул. Но макар и да не съм самата популярност, все щях да чуя, ако е било нещо сериозно.
— Добре, благодаря ти.
— А-ха… приятен анализ.
Изпразних плика на бюрото си. Към всяко писмо бе забодено синьо листче, на което пишеше Ел Ей и се уточняваше датата на получаване.
Имаше общо петдесет и четири писма, най-скорошното отпреди три седмици, а най-старото — отпреди единадесет месеца.
Повечето бяха кратки и яростно лаконични.
Бяха анонимни. Съдържаха три основни теми.
1. Израелците са евреи и следователно са врагът, защото всички евреи са капиталисти банкери/масони/членове на Тристранната комисия, които участват в конспирация да завладеят целия свят.
2. Израелците са евреи и следователно са врагът, защото всички евреи са комунисти/болшевики/космополити, които участват в конспирация да завладеят целия свят.
3. Израелците са врагът, защото са колониални узурпатори, които откраднаха земя от арабите и продължават да потискат палестинците.
Писмата бяха пълни с правописни грешки, а и отдавна не бях виждал по-разхвърляни писания.
В третата група писма — Израел срещу арабите — имаше най-много правописни грешки и тромави фрази, и заключих, че някои от авторите очевидно са от чуждестранен произход.
В пет от писмата от трета група се споменаваше за убити палестински деца и аз ги отделих настрана.
Но никъде нямаше изрични предупреждения за отмъщение срещу деца на служещи в консулството, нито пък се споменаваше за DVLL.
Заразглеждах пликовете и марките. Всичките бяха изпратени от Калифорния. Двадесет и девет от територията на Ел Ей Каунти, осемнадесет от Ориндж Каунти, шест от Вентура и едно от Санта Барбара.
От петте писма, в които се споменаваше за деца, четири бяха от града и едно — от Ориндж Каунти.
Отново ги прочетох. По никакъв начин не можех да свържа тази евтина и банална расова омраза с Айрит.
Вратата на кабинета се отвори и Робин влезе със Спайк. Докато го чешех по врата, Робин плъзна поглед към писмата.
— Анонимни послания — обясних.
Тя прочете един ред и извърна очи.
— Ужасни са. До бащата на момичето ли са били изпратени?
— До консулството. — Засъбирах пликовете.
— Не си изоставяй работата заради мен.
— Не, аз вече свърших. Какво ще правим за вечеря?
— Тъкмо идвах да те питам.
— Мога да приготвя нещо.
— Искаш ли?
— Нямам нищо против да се почувствам полезен, особено ако си съгласна на нещо бързо и просто. Например агнешки пържоли. Имаме замразени. Ще задуша и малко царевица. Салата, вино, сладолед — и всичко останало.
— Вино и всичко останало? Девичето ми сърце тръпне в очакване.