Выбрать главу

Опасението от съдебен процес би превърнало Хелена — и мен — в сериозна заплаха. Отказът да се срещнем би се изтълкувал като неразумен обструкционизъм.

Но ако ще се прикрива, защо изобщо би намеквал за сериозните проблеми на Нолан?

Може би искаше да разбере аз какво зная?

Асансьорът се отвори на петия етаж и се качиха трима едри мъже със сиви костюми и тъмни очила. Веселият им разговор се прекрати в мига, когато ме забелязаха, и те ми обърнаха гръб, а най-високият пъхна ключ в специалния отвор за „Сити Клуб“. След като излязоха, асансьорът не се затвори веднага и аз успях да огледам шахматния под от бял и черен мрамор, лакираната дървена ламперия, приглушено осветените маслени пейзажи по стените, ярките цветя в обсидианови урни.

Посрещна ги оберкелнер в смокинг, който се усмихна и ги въведе в салона. Те отново се бяха разбъбрили. Смееха се. Отзад долиташе тракането на сребърни прибори, а келнери в червени сака бързаха със захлупени подноси. Асансьорът се изпълни с аромата на печено месо и пикантен сос и позлатената врата безшумно се затвори.

Подкарах на запад, този път по магистралата, продължавайки да мисля за Лейман.

Странна птица. А и в поведението му имаше нещо характерно за стария свят. Британско произношение. Каза точно каквото трябваше да каже, но не приличаше на нито един от познатите ми терапевти.

Сякаш рецитираше за пред мен.

Анализираше ли ме?

Някои психолози и психиатри — слабите — го превръщат в игра.

„Повярвайте ми — много по-добре е изобщо да не научава.“

Консултант.

Само книги за управление и психологическо тестуване, нищо по терапия.

Може би практикува нещо, което не умее?

Затова ли беше раздразнителен?

Ако е така, защо се е заел с дирекцията на полицията?

Нищо чудно. Политика, както обикновено. Важно е кого познаваш.

Кашмирено сако по поръчка. Заучена небрежност и старовремски разкош.

Консултант със семейни връзки? Връзки в управата можеха да означават неспирен поток от пациенти от полицията и други държавни ведомства.

Потенциално наводнение от пациенти, защото макар дирекцията на полицията да поддържаше малко психолози на щат, почти цялото им време бе заето да тестуват бъдещи кандидати и да обучават служителите как да водят преговори за заложници, тъй че бяха хронично пренатоварени.

А има и друго: Майло бе споделил веднъж, че ченгетата смятали ведомствените психоаналитици за оръдия на висшето началство, твърде цинично приемали уверенията им за запазване на пълна лекарска тайна и често изпитвали нежелание да се обръщат към тях за помощ.

Освен в случаите, когато подаваха молби за нетрудоспособност поради стрес. Нещо, което от години лосанджелиските полицаи правеха в пословични мащаби, а във времената след вълненията ситуацията се бе влошила още повече.

Което означава, че от договор с цял бранш се правят много пари. Негласното изискване на началството вероятно е изкарайте ги здрави.

Което би обяснило самоопределенито на Лейман като „вестител на новината, че всичко е наред“.

Както и нежеланието му да регистрира тревожните симптоми у Нолан.

Дали младият полицай е дошъл при терапевта с оплаквания за смяна в настроенията и отчуждение, оплаквайки се от смазващото го служебно напрежение, а в отговор е получил само сухи уверения, че трябва да се справи?

„Човек сам избира професията си и трябва да я практикува. Това е тайната на професионализма.“

Значи Лейман искаше да убие желанието ми да се ровя в случая още в зародиш.

Нека мъртвите почиват в мир. Както и репутацията му.

Като се прибрах у дома, проверих името му в справочника на Американската асоциация на психолозите. Не беше вписан. Не фигурираше и в нито един друг местен указател на медицинските услуги, което бе странно, ако наистина работи по договор. Но може би лосанджелиската дирекция на полицията му осигурява достатъчно пациенти и той няма нужда от други.

А може би наистина е от стара фамилия с наследствено богатство и е избрал психологията за своя втора кариера по-скоро за собствено удовлетворение, отколкото като източник на доходи. Временна почивка след борбата в безчувствения свят на бизнеса.

Голям кабинет, писалище с кожена повърхност и книги — символите на лекарското призвание. Най-обикновен декор, който запълва часовете преди масажа в клуба няколко етажа по-долу?