Символично, като толкова много други самоубийства?
Последно фелацио?
Разголване на съвестта пред другите грешници?
Полицаите извършваха самоубийства по-често от цивилните граждани, но рядко го правеха публично.
— Готов ли си? — извика Робин иззад вратата.
— О, да — отвърнах. — Да вървим да танцуваме.
16.
Психологът.
Присъствието му усложняваше нещата: с него ли да се заеме, или със Стърджис?
Стърджис беше професионалистът, но засега по цял ден стоеше в кабинета си.
Вероятно говореше по телефона.
Предсказуем ход.
Психологът бе малко по-дързък. Излезе два пъти.
Вероятно ще свърши по-добра работа.
Първият път ходи до къщата на Сикамор, където се срещна с онази руса жена — приятна на вид, но с напрегнато лице.
Тревогата й го накара да се запита дали не е пациентка? Може би провеждат някаква улична терапия?
Разбира се, съществуваше и друга възможност — приятелка: значи психологът изневерява на кестенявата жена, с която живее. Тя бе красавица, нещо като скулпторка. Бе я виждал да пренася дървени трупчета от камиона си в задния двор на къщата.
Бе проследил как терапевтът и нещастната жена разговарят, а после влизат в къщата. Поддържаше връзка с тази, докато онази дялка?
Русокосата жена бе стройна и изглеждаше добре, но изобщо не можеше да се мери със скулпторката. И двата пъти, когато бе виждал кестенявата жена с психолога, от двамата се излъчваше искрена привързаност. Докосваха се често, със страст.
Но човешкото поведение няма нищо общо с логиката.
Ужасни събития в живота му го бяха научили, че стремежът към саморазрушение тече през човешката душа като мръсен поток.
Останаха вътре двадесет минути, после отидоха до гаража. Очевидно помежду им не съществуваше романтична връзка, но може би пък изживяваха тежък период.
Не, не изглеждаха зле настроени един към друг. Тя говореше, а той я слушаше сякаш с разбиране.
Внимателно, но запазвайки дистанция.
Професионална дистанция?
Значи най-вероятно е негова пациентка.
Или сестра. Определено не ги свързваше романтична връзка.
Записа си регистрационния номер на мустанга, който караше русата жена, изчака и двамата да си тръгнат, после небрежно заобиколи до задната врата в работния си екип на електротехник и влезе, като бе достатъчно само да бутне смехотворното резе.
Веднага разбра защо жената изглеждаше толкова нещастна.
Обрали са я.
Порови из изпотрошените предмети и откри сметки на името на Нолан Дейл, съответстващи на адреса на къщата. По късно същата вечер, след бърза вечеря със студен сандвич и бутилирана вода, последвана от недостатъчно убедителна молитва, той включи компютъра си, влезе в системата на Пътния отдел и провери номера на жената.
Хелена Алисън Дейл, тридесетгодишна, руса коса, сини очи, живееше в Удланд Хилс.
Бивша съпруга на ограбения Нолан Дейл?
Тогава къде е самият Нолан?
Или може би разгневеният съпруг сам е обрал дома си, за да се докопа до собствената си съпруга.
Една жена би се обадила на психоаналитика си в подобна ситуация.
Но едно бе ясно — не ставаше дума за убийство.
Което звучеше правдоподобно. Вероятно цялото време на Стърджис е заето с Айрит, но психологът се занимава със съвсем различни неща. За него Айрит е просто поредната консултация.
Хипотетично заключение: излизане номер 1 нямаше нищо общо с неговите собствени тревоги.
Нито пък, доколкото му бе ясно, излизане номер 2.
Ходи до центъра, движението беше страхотно натоварено през целия път и му бе доста трудно да следва на дискретно разстояние зеления кадилак на психоаналитика. Да се намери място за паркиране на микробуса недалеч от платения паркинг, който психологът си избра, без да изпуска за дълго къдравата му глава от поглед, също бе предизвикателство.
Но пък влизането в сградата бе относително просто.
Нямаше охрана, а работният екип му даваше вид на свой човек.
Както и микробусът.
Униформи и микробуси. Сред тях бе прекарал огромна част от живота си.
Основната маскировка за влизането в сградата бе чантата с инструменти, чието съдържание обаче можеше да се използва не само като маскировка. Носеше го в здравата си ръка, а другата криеше в джоба, защото не искаше излишно да привлича погледи.