В мига, в който се включи оглушителна аларма, кучето се втурна насреща му.
Малко и сладко. Тъмносива козина, смехотворни уши и плоска муцуна, които съвсем не можеха да се вземат на сериозно. Някаква порода булдог. Миниатюрен. Метна се на панталона му, ръмжейки, виейки и пръскайки лиги на всички страни. Мъжът го грабна сръчно, повдигна го — бе по-тежко, отколкото изглеждаше, и за да държи мятащото се животинче на разстояние, трябваше да го прикрепя с две ръце. Занесе го в банята, заключи го вътре и то започна упорито да се мята по вратата.
Алармата продължаваше да бучи.
Червената лампичка до вратата светеше.
Нямаше и минута, откак алармата се включи, но няма страшно. Полицаите в Лос Анджелис реагират бавно, понякога изобщо не идват, а на такова отдалечено място, без съседи наблизо, които да се оплачат, няма за какво да се притеснява.
Нещата бяха стигнали дотам, че само кръвта бе в състояние да накара полицаите да напуснат участъка и то без особен ентусиазъм.
Обиколи къщата бързо, но безшумно, умело заглушавайки шума, като търсеше удобно място. Миришеше на лимонов восък. Колкото повече мислеше, толкова по-силно се убеждаваше, че психологът е правилният избор. Няма значение дали ще има пряка полза от Делауер, или не, важното е, че лекарят поддържа връзка със Стърджис, а това бе удобен канал.
С един куршум два заека.
Алармата звънеше много високо, но това не му пречеше. Скоро ще се обадят от алармената компания, а ако никой не вдигне телефона, ще позвънят в полицията.
В конкретния случай ще се обърнат към участъка „Уест Ел Ей“, но Стърджис, който е все още в детективския си кабинет, изобщо няма да разбере. Някой униформен ще приеме обаждането и ще надраска подробностите. И най-накрая може и да дойде някой.
Престъпление и отказ… Но неговата работа и без това нямаше да отнеме много време.
Все пак изпитваше известно чувство за вина — да влиза с взлом в чужд дом не съответстваше на представата му за себе си. Но най-важните неща трябва да се слагат на първо място.
Като свърши, пусна кучето от банята.
17.
Така и не успяхме да танцуваме.
Потърсиха ме по телефона точно когато умувахме над десерта и аз отидох да говоря от бара.
— Обажда се вашата секретарка Нанси, доктор Делауер. Извинявам се, че ви притеснявам, но алармената компания безуспешно се опитва да се свърже с вас от известно време, докато най-сетне измислили да позвънят на нас.
— Алармата се е включила? — Гласът ми звучеше спокойно, но усещах как финото острие на паниката ме пронизва: споменът за нападението на старата къща, която впоследствие изгоря до основи, съвсем не беше толкова далечен.
— Преди около час. Компанията е регистрирала сигнала като прекъсване на веригата при входната врата. Обадили са се в полицията, но може би ще мине известно време, докато изпратят някого.
— Минал е цял час, а полицията още я няма?
— Не съм сигурна. Искате ли да им се обадя?
— Не, благодаря, Нанси. Благодаря, че се обадихте.
— Сигурна съм, че не се е случило нищо страшно, господин докторе. Непрекъснато се случват подобни неща. Обикновено е фалшива тревога.
Преди да се върна на масата, се свързах с Майло в Уест Ел Ей.
— Смятам да се възползвам от приятелството ни — казах. — Какво ще кажеш да пратиш една патрулна кола към къщи?
— Защо? — остро попита той.
Разказах му.
— Сам ще ида. Ти къде си?
— Мелроуз, недалеч от Феърфакс. Тръгваме след минута и ще се видим там.
— Вечеряхте ли изобщо?
— Дори свършихме. Тъкмо щяхме да поръчваме десерт.
— Поръчайте си. Сигурен съм, че е фалшива тревога.
— Сигурно. Но не, дори ако аз съм в състояние да ям, Робин не би могла. Спайк е там.
— А-ха — рече Майло. — Но кой би откраднал точно него?
Робин се отпусна чак като спряхме пред къщи и заварихме Майло на моравата отпред да ни прави знаци, че всичко е наред. Спайк стоеше до него и Майло изглеждаше като човек, извел кучето си на разходка. Пълен абсурд. Гледката ме накара да се усмихна.
Вратата бе отворена, лампите вътре светеха.
Хукнахме по стълбите. Спайк се дърпаше, Майло го освободи от каишката и кучето ни пресрещна.
— Нали си добре? — Робин го грабна и го целуна. Той я близна в отговор и с поглед ми даде да разбера кое е най-великото куче на света.