— Паркингът е на десетина метра зад тоалетната, а там растат дърветата, които са послужили като идеално прикритие. Ако колата на онзи нещастник е била наблизо, може да е занесъл Реймънд, да го е хвърлил вътре и да е отпътувал.
— По кое време на деня се е случило това?
— Късно сутринта. Между единадесет и дванадесет на обед.
— Посред бял ден. Също като Айрит — адски нагло… Казваш, че Реймънд бил пухкавичък. Колко е тежал?
— Към петдесет и пет килограма. Но е бил нисък. Един и тридесет и пет.
— По-тежък от Айрит. Значи и този убиец е бил силен. Как водят случая?
— Отворен, но следата е съвсем изстинала и за цяла година не са попаднали на нищо. Разследването води един по-възрастен човек на име Алварадо, който е много добър и много методичен. Започнал е като нас с Айрит: първо разпитал маниаци с досие. Освен това разпънал на кръст бандитите от градинката. Те казали, че никога не биха наранили бедно нещастно детенце — което е чиста лъжа, непрекъснато убиват бедни нещастни дечица по тъмните улички. Но Реймънд бил известно хлапе, защото по-големите му братя са гангстери във Ватос Локос, а преди това и баща им е бил. Това е район на ВЛ и семейството е уважавано.
— А това не е ли възможен мотив? — предположих. — Вътрешна кавга в бандата и Реймънд като послание до Ватос? Може бащата или братята да са се скарали не с когото трябва. Или пък са се забъркали в търговията с наркотици.
— Алварадо е проучил. Преди време бащата лежал няколко години на топло, но сега е чист — работи като тапицер в центъра — а братята са нископоставени нещастници, които не са подчертано агресивни. Разбира се и те като всичките си другарчета се друсат, но не са голяма работа и доколкото е успял да разучи Алварадо, не са се карали с никоя важна клечка. А и ако е било вътрешна разправия, е щяло да последва отмъщение. На Алварадо още от самото начало му звучи като сексуално престъпление — заради парка, тоалетната и обувките. Казва, че това било да ги подразнят — някой изперкал юначага, който иска да покаже за сметка на полицията колко е хитър. Звучи ли логично?
— Напълно логично — отвърнах аз, припомняйки си правилото, което бях чул същия следобед от доктор Лейман: „Не е достатъчно аз да успея. Ти трябва да се провалиш“.
— Да-а, твърде нагло. Арогантно копеле. А изрезката ми звучи сякаш е искал да каже, че изпитва крайно задоволство от факта, че вече е известен и се надява да раздвижи нещата.
— Много шум ли се е вдигнал около отвличането?
— Няколко кратки статийки в „Таймс“ и няколко по-големи в „Ел Диарио“. Между другото, на Латвиния Шейвър не й отделиха толкова внимание. Тия пиявици я почетоха с един-единствен тридесетсекунден материал в късните новини и не последва продължение.
— Което повдига един въпрос. Мога да разбера как убива Айрит, за да стане популярен, но защо пък Латвиния?
— Именно. Не откривам достатъчно прилики и затова ми се струва, че става дума за три отделни случая.
— А имало ли е развитие след появата на обувките?
— Не. Алварадо изобщо не е известил медиите.
— Защо?
— За да има скрит коз, ако мръсникът изобщо бъде заловен. Попитах го за DVLL, но не му говореше нищо. Значи онова листче вероятно е било боклук.
— Три отделни случая — повторих.
— Не си ли съгласен?
— Не. Още не. Но приликите трябва да се отчетат: все увредени тийнейджъри, в случаите с Айрит и Реймънд подбрани от голяма група, а в случая с Латвиния — от множеството други момичета на улицата. Представям си все един и същ психопат: самодоволен, педантичен, достатъчно самоуверен да отвлече жертвата посред бял ден и да я остави на обществено място, например в училищен двор. На два пъти оставя тялото на открито, а в третия случай — телесен сурогат, пълните с кръв обувки. Потаен, но ексхибиционист. Погълнат от себе си. Което не е задълбочен анализ, понеже всички психопати са обсесирани от собствената си личност. Те са като сладки от една и съща форма: все същото желание за власт, все същия нарцисизъм, все същата необходимост от изкуствена възбуда и пълно пренебрежение към другите.
— Като знаеш един, все едно си ги видял всичките, а?
— Що се отнася до вътрешната им мотивация, това твърдение е вярно. От психологична гледна точка това са едноизмерни, банални, отегчителни хора. Помисли си за всичките гадини, които си прибрал на топло. Да си срещнал някой изключително забележителен?