„Състояние на интуитивно прозрение“10.
Питах се дали сержант Бейкър ще хвърли нова светлина върху самоубийството на Нолан.
Докато се приближавах към лодката, полицаят изникна от каютата, бършейки ръце в бяла кърпа. Беше висок метър и седемдесет, набит, но без видими телесни тлъстини, с бяла блуза марка „Лакост“, с парени черни джинси и бели маратонки. Външният му вид точно съответстваше на възрастта му — беше около петдесетгодишен, но много стегнат мъж: имаше силен слънчев загар, късо подстригана тъмнокестенява коса, вече прошарена на слепоочията, широки ъгловати рамене и мускулести, гладки ръце без косми. На фона на едрото тяло главата му изглеждаше малко дребна; въпреки тена и самоуверените черти, в изражението на кръглото му лице имаше нещо детинско. Очилата със златна рамка отразяваха лъчите на обедното слънце като картечни откоси.
Преуспяващ бизнесмен в почивния си ден.
Махна ми, качих се на борда и се ръкувахме.
— Доктор Делауер? Уес Бейкър. Какво ще кажете за обед? Да идем ли в хотела?
— С удоволствие.
— Идвам веднага, само да заключа лодката.
Изчезна за миг, после отново се появи с голям черен кожен портфейл. Всъщност повече приличаше на чантичка, а и той го носеше в ръка. Слязохме от лодката и се запътихме към хотела.
Вървеше много бавно — сякаш внимателно отмерваше всяко движение. Като танцьор. Или мим. Размахваше ръце, погледът му сновеше на всички страни, а на тънките му устни играеше едва забележима усмивка.
Иззад стъклата на очилата надничаха любопитни кафяви очи. Заключих, че дори да се кани да скрие нещо от мен, това не го тревожи ни най-малко.
— Страхотен ден, а? — отбеляза сержантът.
— Разкошен.
— Ако живее тук, горе, човек трябва да се откаже от идеята за пространство — имам на разположение четиридесет квадратни метра — а пристанището, както и градът, е пренаселено. Но през нощта, когато нещата поутихнат и се отвори гледка към океана, илюзията за безкрайност далеч компенсира всичко останало.
— Сатори? — подхвърлих.
Той се изсмя.
— Сатори е идеал, но човек трябва непрестанно да се стреми. Занимавате ли се с ветроходство?
— Понякога.
— Аз самият започнах относително скоро. Като хлапак съм работил на кораб, но нямах понятие как се управляват по-сериозни съдове. Захванах се преди няколко години. Неволята учи. Като те прасне гикът по кратуната два-три пъти и се научаваш.
— Нолан също се е занимавал с плавателни съдове.
Кимна.
— Да, на рибарските кораби в Санта Барбара. Освен това се гмуркаше за миди. Но и двете неща не му допадаха.
— Така ли?
— Не обичаше физически труд.
Изкачихме се по стълбите към терасата на ресторанта.
Посрещна ни табела „Моля, изчакайте да бъдете настанени“, но зад плота нямаше никого. По червеникавия тухлен под бяха пръснати двадесетина маси с тъмносини ленени покривки. Три от тях бяха заети. Слънчевите лъчи играеха по кристалните чаши и сребърните прибори. Източната стена беше изцяло стъклена и гледаше към празен салон.
— Освен това твърдеше, че убиването на риба го отвращавало — продължи Бейкър, докато се оглеждаше. — Било убийство и точка. Той не обичаше насилието и година преди да влезе в академията беше станал вегетарианец. Май не познавам друго ченге вегетарианец… здрасти, Макс.
От хотела изникна китаец в униформа на оберкелнер. Черен костюм, черна риза, черна вратовръзка и широка професионална усмивка, изпълнена с ужас.
— Здравейте, господин Бейкър. Масата ви е сервирана.
Заведе ни на маса за четирима, сега сервирана за двама, която гледаше към залива. Долових миризма на солена морска вода, гориво и нечий обяд.
— Не обичаше насилието — повторих. — И все пак е станал полицай.
Бейкър разгъна тъмносинята салфетка и я постави на коленете си.
— Теоретично двете не си противоречат. Полицаят се стреми да ограничи насилието. Но разбира се действителността е различна. — Той свали очилата си, огледа ги, духна някаква прашинка и отново си ги сложи. — Истината е, че при полицейската работа човек непрестанно е затънал в насилие. При такова чувствително момче като Нолан резултатът е пълно разрушаване на илюзиите.
— Той споменаваше ли, че е разочарован?
— Не го изразяваше с думи, но не изглеждаше никак щастлив. Все беше някак умърлушен.
10
В дзенбудизма понятието е свързано с разкриването на нов свят чрез постигане на различна гледна точка. — Б.пр.