Келнерката вкара количка за сервиране с две табли, отрупани с чинии. Китайски уонтон, пържени пилета, скариди, яйчни ролца, пържоли, кебап на дървени шишове, гарниран със сланина; малки пици, какви ли не сосове, начо, солети и пържени картофи.
— Смесените ордьоври, господа.
— Благодаря, защо не — отвърна Хукс. — Днес на обед изминах пеш три метра от будката за сандвичи до колата си и сигурно съм изгорил една-две калории.
Сали нареди чиниите на масата и напълни чашите.
— Благодаря. Вече се чувстваме идеално — каза Майло.
— Няма да ви прекъсвам повече — обеща тя. — Ако искате нещо, просто ми викнете.
Мъжете нападнаха ордьоврите и не след дълго половината чинии се изпразниха.
— Обожавам тези работи — каза Хукс и посегна към едно пилешко крилце. — Просто усещам как ми се запушват артериите.
— Казваш, че обувките още ги нямало — обърна се Майло към Алварадо.
— Разбрах, че били там, но като проверявах, ги нямаше в хранилището. Което никак не ме изненадва, Майло, защото случаят е отпреди година, а помещенията са малки и непрекъснато местим нещата. Като изскочат отнякъде, веднага ще ти кажа.
Майло кимна.
— Нещо друго?
— Латвиния — започна Макларън. — Изнамерихме всякакви бандити, които са я познавали, даже двама си признаха, че са лягали с нея, но никакви постоянни приятели. Бабата казва, че непрекъснато излизала нощем, но не знаем къде е ходила, като се изключи отбивката от магистралата. От време на време се е завъртала натам и може да е попаднала на някого — да речем, някой от Уест Сайд, който я е оправил в колата си или микробуса си, а после я е хвърлил в училището, за да не се сетим откъде е. Когато отклоненията са задръстени или пък има място за паркиране, гъмжи от всякакви просяци, цветари и продавачи на портокали. Да предположим, че има задръстване, Латвиния развява крака насам-натам, някой шегаджия я привиква… Може някой да е забелязал. Щях да видя, ако бяха показали снимка по телевизията, но кой би се занимавал със загазила негърка проститутка. После вие ми казахте, че било наредено да се мълчи.
— Как така? — поиска да знае Алварадо.
— Семейството на жертвата — обясни Майло — и израелското консулство. Настояват да се въздържаме от разгласяване на случая в медиите поради съображения за безопасност и имат доста здрави връзки с началството. Днес питах моя шеф и той каза, че било заповед отгоре, тъй че да не се бъркам.
— Значи трябва да мълчим — заключи Хукс.
— А за мен отнася ли се? — настояваше Алварадо. — Още не съм много сигурен дали моят случай има някаква връзка с вашите.
— Защо? Да не би да се каниш пак да пускаш материал в испанските вестници? — попита Майло.
— Не. Просто искам да си изясня правилата. И какви са им съображенията за безопасност?
Майло му разказа накратко.
— А като се има предвид и връзката с Латвиния, съвсем не звучи като политически тероризъм. Обясних на шефа, ама той…
Майло театрално си запуши ушите.
— Естествено, че не е терорист — съгласи се Макларън. — Тоя е чист луд.
— Деца с увреждания — рече Хукс и поклати глава.
— И какъв е планът за действие? — попита Алварадо.
— Продължаваме да търсим улики и държим връзка — каза Майло.
Мани кимна.
— И обувките. Ще ги намеря.
— Може да извадим късмет и нашият човек да допусне грешка — предположи Хукс.
— Човешката грешка — нашият стар приятел — заяви Макларън.
— Разбира се, в случай че става дума за човек — заключи Майло.
23.
Другите си тръгнаха и Сали донесе на Майло сметката. Типичният полицейски бакшиш, и келнерката беше готова да го разцелува.
Той прибра бележката, но остана на мястото си и жената се скри.
— Какво ще кажеш?
— Осем ръце са по-силни от две — отвърнах.
Той се намръщи.
— Какво?
— Непрекъснато ми се въртят в главата твоите думи за случая с Реймънд Ортис. За импулсивното първо убийство. Ако не грешиш, значи това е началната точка на крива… DVLL. Това ли пък какво значи?
— Утре ще ида до университета и ще си поиграя с компютрите.
— Добре… много ти благодаря.
В чашата му беше останал малко айс чай и той я пресуши до дъно.
Попитах го къде е тоалетната.
Той посочи някаква врата в отсрещния десен ъгъл.