Като влязох, забелязах телефон, а в дъното имаше друга врата с надпис „авариен изход“. Тоалетната беше малка, облицована с бели плочки, безупречно чиста и ухаеща на дезинфектант.
Отнякъде ставаше течение. Забелязах, че прозорецът, покрит с многобройни пластове боя, е леко открехнат, и в същия миг отвън долетя шум от бръмчене на мотор.
После видях парченца олющена боя по перваза. Значи някой е отворил прозореца съвсем скоро.
Зад ресторанта минаваше малка улица, по която се движеше някаква кола.
Микробус.
Беше с изгасени светлини, но отдалечавайки се на заден ход, премина под лампата над задния вход.
Сив или светлосин микробус форд. Служебна кола на някаква електрическа компания.
Бях я видял — нея или някоя друга кола на същата фирма — днес следобед на улицата пред дома на Кармели.
Уличката беше тясна и автомобилът трябваше да извърши тройна маневра, при което се извърна странично към мен.
Опитах се да отворя прозореца по-широко, но той изобщо не помръдваше. Присвивайки очи, се опитах да различа името на фирмата.
„Хермес Илектрик. Скоростно обслужване“
И лого, изобразяващо крилатия бог. Телефонен номер, който започваше с 818, но не можах да го различа целия.
„Микробус. Тези типове страшно си падат по микробуси.“
Автомобилът се изравни с тротоара и гумите му се извъртяха. Прозорците бяха затъмнени и шофьорът не се виждаше.
Докато се отдалечаваше, се опитах да различа регистрационния номер, справих се и със седемте цифри и започнах гласно да ги повтарям, докато търсех писалка и посягах да ги запиша на хартия от автомата за салфетки.
Майло така подскочи, че разклати цялата маса.
— Значи дебнат нас и Кармели? Каква арогантност!
Той забърза към тоалетната и отвори със замах аварийния изход.
Навън беше топло и миришеше на развалени зеленчуци. Дочувах вой на сирени — сигурно откъм полицейското управление. Подадох му хартийката.
— „Хермес Илектрик“ — прочете той.
— Ако е електротехник, значи е с униформа. Някоя безлична сива или белезникава униформа, подобна на онези от озеленяването. Освен това те мъкнат каква ли не техника — кой би забелязал фотоапарат сред другите машинарии в микробуса. А и помня какво ми каза Робин, докато строяхме новата къща. От всички майстори електричарите са най-точни. Прецизни до степен на перфекционизъм.
— Звучи логично — съгласи се той. — Оплескваш нещата и заминаваш на електрическия стол… И през цялото време ли беше пред Кармели?
— Да.
Прекосихме ресторанта, забързано подминавайки посетителите. Служебната кола ни чакаше отпред.
— Хермес — започнах, — богът на…
— … бързината — довърши Майло. — Да разбирам ли, че сме попаднали на някой много бърз образ?
Проверихме регистрационния номер чрез мобилния терминал. Получихме отговора след минути.
— Шевролет „Нова“, седемдесет и осма година, на името на П. Л. Алмони във Феърфакс. Значи тоя изрод е сменил номерата. Тази история става все по-хубава и по-хубава — заминавам право там, сигурно е някъде между Пико и Олимпик.
— Номерът за контакт започваше с 818.
— Значи живее в града и работи в долината. Има лична кола и служебен микробус, и като му се доиграе, просто разменя номерата… Алмони… името може ли да е еврейско?
Кимнах.
— Все по-заплетено и по-заплетено… добре де, я да видим дали го има в компютрите на националните служби.
Но не открихме нищо. Майло подкара колата и отбеляза:
— Няма досие. Значи наистина е начинаещ, по дяволите… Я да видим как живее това животно, освен ако не бързаш да се прибираш.
Сърцето ми подскачаше, а устата ми беше пресъхнала.
— Ами, как пък не.
Източният край на Феърфакс авеню беше сравнително тъмен и почти празен, а по тротоарите една след друга се редяха витрините на сбутани магазинчета. Всичките бяха затворени, с изключение на един етиопски ресторант без завеси на прозорците. Вътре трима посетители размишляваха над чинии с огромни порции.
На адреса, където беше регистриран Алмони, намерихме „Нотариус“, „Копирни услуги“ и „Пощенски кутии под наем“. Излязохме навън и надникнахме през прозореца. Три стени, изцяло заети с кутии и бюро в дъното на помещението.
— Наистина е поща, да му се не види. Да вървим във фирмата му — възкликна Майло.