— А къде ходи, като излиза, господин Лоръл?
— Предполагам, на работа.
— А какво работи?
— В някаква застрахователна компания. Изкарва добри пари и винаги си плаща наема навреме, а мен ме интересува единствено това. За какво става дума?
— Тук пише „езиково училище“.
— Това е странична дейност — обясни Лоръл.
— Буджишин… Рускиня ли е?
— А-ха. В Русия преподавала математика в университета.
— Значи училището е в извънработно време.
Лоръл започваше да се притеснява.
— Ако трябва да сме точни, не позволяваме на наемателите да провеждат търговска дейност в жилищата си, но нейният бизнес е съвсем малък, идват най-много двама-трима седмично и тя не вдига никакъв шум. Много е мила. Поради което съм убеден, че е станала някаква грешка…
— Двама-трима ли казахте? Всичките й ученици ли са мъже?
Лоръл докосна брадичката си.
— Сигурно са били… о, не. — Той се разсмя. Зъбите му бяха пожълтели от никотин. — Не, не, не и Ирина, това е абсурд.
— Кое?
— Сигурно намеквате, че работи на повикване. Не, не, не бихме допуснали подобно нещо, повярвайте ми.
— Имали ли сте вече проблеми с момичета на повикване?
— В тази кооперация не, но на други места, по на изток… както и да е, Ирина не е такава.
— Сградата ваша ли е?
— Наполовина. — Той хвърли бърз поглед към вратата. — Семейна собственост. Родителите ми се пенсионираха и се преместиха в Палм Спрингс, а аз им помагам в бизнеса. — Той се прозя. — Мога ли вече да се прибирам да спя?
— Знаете ли дали госпожата има електрическа компания на име „Хермес Илектрик“? — продължи Майло.
— Не съм чувал — за какво става дума?
— А къде се намира застрахователната компания, където работи?
— На Уилшър. Трябва да проверя регистрацията.
— Бихте ли го направили, ако обичате?
Лоръл потисна поредната въздишка.
— Ама наистина ли е толкова важно? Хайде де, какво толкова е направила?
— Попаднахме на нейното име във връзка с едно разследване.
— За електротехници ли? Строителна измама? Мога да ви разкажа хиляди истории за строителни шашми. В строителството всички са мошеници, и изобщо, американската цивилизация вече напълно е забравила всякаква работна етика.
Той млъкна. Майло се усмихна. Лоръл потри брадичката си и въздъхна.
— Добре де, почакайте, ей сега ще донеса книгата… ще влезете ли?
— Благодаря ви, сър — прие Майло. — Благодаря ви за отделеното време.
Шляпайки с пантофите, Лоръл се отдалечи и след малко се върна с жълто листче, което бе лепнал на палеца си като миниатюрно флагче.
— Заповядайте. Сбъркал съм, в депозитарна фирма, „Метрополитен Тайтъл“. Но пак е на Уилшър. Като длъжност е писала „мениджър данни“. Не ми е приятно да ви разкривам подобна информация без нейно съгласие, но тези неща можете да ги научите отвсякъде.
Майло взе жълтото листче и прочете адреса. Намираше се към Ла Бреа.
— Благодаря ви, господине. Сега ще се наложи да посетим госпожа Буджишин.
— По това време?
— Ще се постараем да не вдигаме шум.
Лоръл премигна.
— И няма да има… бъркотия и така нататък?
— Не, сър. Просто ще поговорим.
Малкият асансьор с огледала заскърца към третия етаж и ни стовари в жълт коридор.
Апартаментите бяха по два на етаж. Номер 6 се падаше отляво.
Майло почука. Известно време не последва никакъв отговор и той тъкмо се канеше да потропа отново, когато шпионката блесна. Майло извади значката си.
— Полиция, госпожо Буджишин.
— Да?
— Полиция.
— Да?
— Бихме искали да поговорим с вас.
— С мен? — Дрезгав глас, силен акцент.
— Да, госпожо. Дали бихте отворили?
— Полиция?
— Да, госпожо.
— Много е късно.
— Извинете ни, госпожо, но е много важно.
— Да?
— Госпожо…
— Но вие искате да говорите точно с мен?
— Да, госпожо, за „Хермес Илектрик“.
Шпионката се затвори и вратата се отвори.