Седна на дивана без покана, а аз се настаних до него.
Мургавият мъж със златистите очи продължаваше да гледа към нас. Или през нас.
Погледът му беше все така приятно празен.
Изведнъж осъзнах, че съм го виждал. Дори се сетих къде точно.
Когато си тръгвахме от училището, където бе убита Латвиния Шейвър. Караше някаква малка кола — сива тойота — и си замина точно като пристигаха снимачните екипи. Беше с униформа, подобна на онази на Монтес, портиерът.
Изведнъж го свързах с друг образ.
С тъмнокожия униформен служител в резервата, когато Майло ме заведе да видя мястото, където бе убита Айрит.
Тогава беше с униформа на работник от озеленяването. Буташе някаква косачка, а по земята бяха натрупани чували с листа.
Лицето му не се виждаше.
Дали ни е следил? Не, и в двата случая е дошъл тук преди нас.
Значи ни е очаквал?
И се е движел с един ход преднина, понеже има достъп до полицейска информация?
Някак е подслушвал.
Майло ми беше казал, че отношението на Кармели изведнъж се променило. Станал по-отзивчив.
Защото е следял всеки ход и е разбрал, че Майло е сериозен и работи съвестно?
Кимнах на мургавия, без да очаквам ответна реакция, но той отвърна на поздрава. По едрото лице на Майло още се четеше любопитство и гняв.
Зев Кармели извади цигара и я запали.
Не предложи на тъмноликия. Знаеше, че не пуши. Значи познава навиците му.
Другият продължаваше да стои неподвижно, с лявата ръка в джоба.
Кармели дръпна няколко пъти, прокашля се и изпъна гръб.
— Господа, това е Даниел Шарави, интендант в Южния район на Израелската национална полиция.
— Южния район — съвсем тихо повтори Майло. — Какво значи това?
— Йерусалим и околностите — обясни Кармели.
— Според вашата карта очевидно Южна Калифорния също спада към този район.
Шарави се облегна назад. Якето му не беше закопчано и при движението се разтвори, разкривайки слабо, стройно тяло. Не криеше кобур отдолу, не забелязах и друго оръжие, а джобът му беше издут съвсем леко, най-вероятно от петте му пръста.
Кармели заговори:
— Преди няколко години интендант Шарави оглавяваше мащабно разследване на серия сексуални убийства в Йерусалим, известни като „Касапските убийства“.
— Преди няколко години — повтори Майло. — Сигурно съм пропуснал.
— В Израел почти не стават серийни убийства, господин Стърджис. Случаят с Касапина беше първият в историята. Нашата държава е малка и се вдигна голям шум. Интендант Шарави разкри убиеца. От тогава не сме имали подобни случаи.
— Поздравявам ви — обърна се Майло към Шарави. — Сега сигурно се радвате на свободното си време.
Шарави не помръдна.
Кармели продължи:
— Интендант Шарави познава и Лос Анджелис, понеже беше в охранителния корпус на израелския отбор по време на олимпийските игри. Бихме искали да работите съвместно върху убийствата.
— Убийства — кисело повтори Майло, без да отделя поглед от Шарави. — Множествено число, което включва не само на дъщеря ви. Явно сте в крак с новините.
Кармели продължаваше да пуши, плъзгайки длан по повърхността на бюрото.
— Знаем за… развитието на събитията.
— Обзалагам се — продължаваше Майло. — И къде са микрофоните? На таблото на колата ми? В служебния ми телефон? В подметките на обувките ми? На всяко от посочените места?
Не последва отговор.
— Може би и в къщи — обадих се аз. — От онази вечер, когато се включи алармата. Ако микрофоните са там, значи имате достъп до огромно количество информация. Но господинът ни следи от доста по-рано.
Обърнах се към Шарави.
— Виждал съм ви два пъти. В училище „Букър Т. Уошингтън“, в деня, когато бе открито тялото на Латвиния Шейвър. И в резервата, когато с Майло оглеждахме мястото на престъплението. Бутахте косачка. И двата пъти бяхте с униформа.
Лицето му не трепна и отговор не последва.
— Колко интересно. — Майло се опитваше да запази спокойствие. Атмосферата беше заредена до пръсване.
Кармели пушеше бързо и жадно гълташе дима, откъсвайки цигарата от устните си единствено, за да я погледне, сякаш действието изискваше специално съсредоточаване.
— Е, разбира се, радваме се да се запознаем с един истински специалист — не млъкваше Майло. — Един истински, много потаен детектив.