— Това е едната теория. А според другата убиецът е имал конкретни мотиви, макар и засега неизяснени. Все пак ми се струва доста съмнително, че липсват синини.
— Да предположим, че убиецът е наблюдавал учениците, докато си набележи жертва — започнах да размишлявам на глас. — Дебнел е стадото като хищник и е избрал най-беззащитното същество… И все пак е невероятно, че никой не е забелязал нищо нередно.
Майло поклати глава и посочи папките:
— Всички са били разпитани неколкократно.
— Посещението било ли е предварително уговорено с администрацията на резервата?
Майло кимна и рече:
— Много училища предприемат излети в парка.
— Значи всеки „вътрешен“ човек е знаел за посещението — заключих аз.
— Горобик и Рамос — колегите, които досега бяха натоварени с разследването са разпитали настоящите и бивши служители в резервата и в училището. Алибитата на всички, без изключение, били потвърдени.
— По всичко личи, че тези Горобик и Рамос не са пропуснали нищо съществено.
— Двамата са истински професионалисти, пък и случаят бил от „първостепенно“ значение, тъй като било убито дете на чуждестранен дипломат. Обаче така и не се натъкнали на никакви улики, а миналата седмица по заповед на началството ги преместиха в отдела за издирване на откраднати коли.
— Да разбирам ли, че трябва да работиш за двама? — подхвърлих язвително. — Знам, че те бива, но…
— И аз зададох същия въпрос. Лейтенантът сви рамене и ми рече: „Хей, Стърджис, да не намекваш, че не си гений?“. Според мен единственото обяснение е, че след като екипът е свършил черната работа, израелците не желаят да се дава гласност на случилото се, за да не хрумне на арабските терористи да отвличат децата на служителите в посолството. А ако се питаш защо са решили да поверят разследването на мен… — Той отново сви рамене. — Може би са научили за блестящия начин, по който разкрих убиеца на онази Дивейн.
— Следователно от теб се очаква да се справиш бързо, без излишен шум — промълвих. — Шибана история, нали?
— Адски шибана, Алекс. Случаят е безнадежден. Подозирам, че са ми устроили капан, за да се проваля с гръм и трясък. Лейтенантът непрекъснато се хилеше… — Той забарабани с пръсти по кутията с досиета.
Взех втората папка, която съдържаше стенограмите от разпитите на членове на семейството на жертвата и на учителите. Изпълнени бяха с полицейски жаргон и с много човешка мъка, но не помагаха за разкриване на мистерията.
— Е, какво ще кажеш? — прекъсна размишленията ми Майло.
— Убиецът е човек, който методично планира действията си, после се промъква незабелязано до жертвата си. Вероятно си пада по излетите и живота на открито. Надарен е с физическа сила, допускам, че проявява склонност към сексуален тормоз над деца и към воайорство. Обича рискованите ситуации. Проявява завидно търпение, изчаква най-подходящия момент да нападне жертвата си. Може би педантичен дори в личните си навици. Не е изнасилил момичето, значи изпитва „тръпка“ от самото преследване. Допада му да дебне и да залови плячката си. Да предположим, че наистина е набелязал Айрит. Какво го е накарало да избере точно нея измежду другите деца?
— Уместен въпрос.
— Възможно ли е убийството да е свързано с професията на бащата?
— Той твърди, че смъртта на дъщеря му няма нищо общо с дипломатическата му кариера. Аз пък съм сигурен, че ако убийството беше политическо, израелците сами щяха да го разследват.
— Може би като дъщеря на дипломат е имала достъп до поверителна информация. А умствената й изостаналост е подпомогнала убиеца.
— Горобик каза, че задал същия въпрос на бащата, който му отговорил, че Айрит не е била набелязана, а е станала случайна жертва, че Лос Анджелис гъмжи от убийци психари и че никой не е в безопасност в тази преизподня.
— И тъй като е бил важна клечка, никой не си е направил труда да го опровергае.
— Най-лошото е, че Горобик и Рамос подкрепяли мнението му. Според тях момичето наистина е било убито случайно — някакъв извратен тип го е издебнал, отнел е живота му и после е почистил местопрестъплението. Както ти отбеляза преди малко, за него това е била само шибана игра. Господи, винаги съм потресен, когато жертвата е дете!
Той стана, заразхожда се из кухнята, отвори хладилника, надникна вътре, затвори го и застана до прозореца.
— Успя ли да разговаряш с родителите? — попитах.