Шарави извади ръка от джоба си и я положи в скута си. Имаше сивкаво-кафеникав белег върху дланта си и тя бе вгъната навътре, сякаш липсваше част от мускула и костта. Палецът му беше атрофиран и неестествено закривен, а и не бях улучил броя на пръстите: палецът единствен бе цял, от показалеца бе останало само чуканче, а останалите липсваха изцяло и на тяхно място се виждаше бледа костна тъкан, покрита с тънка, бледокафеникава зарастваща кожа.
— Започнах да се занимавам с този случай точно преди да се появите вие, детектив Стърджис. — Имаше младежки глас с едва доловим чуждестранен акцент. — Надявам се, че ще оставим тези неща настрана и оттук нататък ще работим заедно.
— Естествено — потвърди Майло. — Ще бъдем като едно голямо задружно семейство, даже направо вече ви вярвам.
После кръстоса крака на другата страна, поклати глава и запита:
— Та значи колко убийства сте разнищили досега, играейки си на Джеймс Бонд?
— Интендант Шарави работи под пълен дипломатически имунитет — намеси се Кармели. — Намира се извън всякакви заплахи и следствие…
— А! — кимна Майло.
— Значи се разбрахме, господин Стърджис?
— Разбрахме ли се?
— Сключихме работно споразумение да споделяте информация и да си сътрудничите.
— Да си сътрудничим — изсмя се Майло. — Господи! Аз си казвам моето, а вие своето? Ами ако ви откажа?
Кармели не отговори.
Шарави задълбочено изучаваше обезобразената си ръка.
— Нека отгатна — продължи Майло. — Обаждате се на кмета и ме отстраняват от случая, а на мое място назначават някой лакей, който е готов да сътрудничи.
Кармели ожесточено всмукна от цигарата.
— Дъщеря ми бе убита. Надявах се да проявите по-зряло отношение по въпроса.
Майло се изправи.
— Нека ви спестя по-нататъшните главоболия. Намерете си някой зрял човек, а аз ще се върна при обикновените убийства с обикновените затруднения. Няма да изгубите кой знае колко — тъй като сте следили действията ни отблизо, знаете, че не сме напреднали особено. Довиждане — shalom.
Отправи се към вратата и аз го последвах.
Кармели каза:
— Предпочитам да продължите да работите върху случая, детектив Стърджис.
Майло спря.
— Съжалявам, сър. Просто няма да се получи.
Излязохме от кабинета и вече бяхме стигнали до вратата на голямата зала, когато Кармели ни настигна. Майло завъртя топката. Тя не помръдна.
— Всички врати се отварят с общ ключ — поясни Кармели.
— А, значи сме отвлечени? Мислех, че се занимавате с освобождаване на пленници.
— Говоря сериозно, господин Стърджис. Искам вие да работите по случая. На първо място, назначен сте да водите следствието, защото аз лично помолих.
Ръката на Майло увисна във въздуха.
— Поисках да назначат точно вас, защото нещата замряха. Горобик и Рамос са доста приятни хора, сториха ми се достатъчно компетентни за рутинни разследвания. Но аз знаех, че случаят е по-различен и скоро стана ясно, че те не могат да се справят. Все пак им дадох време. Защото противно на онова, което смятате, никога не съм имал намерение да преча на следствието. Искам единствено да открия мръсника, който уби дъщеря ми. Ясно ли ви е това? Ясно ли ви е?
Той пристъпи към Майло, сякаш изземвайки цялото му пространство — точно както правеше Майло при разпит на заподозрени.
— Само това искам, господин Стърджис. Резултати. Ясно ли ви е? Нищо повече. Горобик и Рамос не постигнаха нищо, те…
— Кое ви кара да мислите, че…
— … бяха отстранени, а на тяхното място бяхте назначен вие. Проведох проучване. Върху работата на детективите от отдел „Кражби — убийства“ в управление „Уест Ел Ей“. Исках да разбера кои детективи избягват лесните, бързи решения и са натрупали стаж от сложни, нетипични случаи. От всички тях извлякох онези, които са имали най-много разрешени случаи през последните десет години. Управлението никак не е склонно да разгласява подобна информация и ми беше много трудно да се сдобия с нея, но успях. И знаете ли, господин Стърджис? Попадах все на вашето име. Вие превъзхождате най-близкия съперник с осемнадесет процента по разкриваемост на престъпленията, макар че по популярност се класирате доста по-ниско от него. Което също е добре дошло за мен, тъй като нямам за цел да организирам светски клуб. Всъщност…