— Капитална справедливост? Аз го намирам, а вашите хора го довършват, така ли?
Кармели отстъпи назад, загаси цигарата и бръкна за нова.
— Оставям ви правото да беснеете. Никой не обича да го следят, най-малко детективите. Но ви моля да оставите егото настрана и да престанете да се запъвате.
Запали цигарата.
— Нарушихме някои правила, за да получим информация — добре, признаваме си. Аз съм дипломат, а не терорист. Виждал съм на какво са способни терористите и уважавам законите. Хванете този нещастник и го изправете пред правосъдието.
— А ако не мога?
— Тогава процентът ви на разкриваемост спада, а аз ще търся други решения.
Издържайки погледа на Майло, Кармели пое дълбоко цигарения дим и тупна с крак. В очите му пламна бяс и сякаш давайки си сметка за това, той ги затвори.
Като ги отвори, отново бяха станали непроницаеми, а изражението на лицето му ме накара да настръхна.
— Ако ми откажете, Майло, не очаквайте, че за отмъщение ще позвъня на кмета или на някой друг. Отмъщението е нещо лично, а аз не изпитвам към вас личен интерес — за мен вие сте просто средство към желаната цел. Препоръчвам и на вас да възприемете същата нагласа. Приемете ме като един побъркан бюрократ и ме псувайте всяка сутрин, задето съм подслушал разговорите ви. Ще преживея ругатните. Но нима лошото ви мнение за мен означава, че убийството на Айрит не заслужава най-сериозни усилия?
— Точно там е работата, господин Кармели. Вие пречите на най-сериозните усилия, които полагам.
— Не, отхвърлям това обвинение. Напълно го отхвърлям, а ако справедливо прецените ситуацията, и вие ще се съгласите с мен. Ако обувките на Ортис са били подхвърлени, за да подразнят полицията, нима проблемът ще се разреши, ако обърнем повече внимание на този нещастник? Отговорете ми честно.
Той се огледа за пепелник, забеляза един в близкото работно отделение и изтръска цигарата.
Припомних си кухненския ни разговор, който очевидно бе чул. Моите теории, отговорите на Майло.
Отново се бе изправил едва на няколко сантиметра срещу Майло, с цигара в отпусната до крачола ръка.
Майло заговори:
— Вижте, не искам да споря, защото вие вече сте премислили нещата и имате сериозни основания. Само че няма и да ви позволя да контролирате следствието, само защото сте изпаднали в ярост или защото постът ви го позволява. Загубили сте си разсъдъка. Не знаете какво правите.
— Да приемем, че е така.
— Въпросът е там, господин Кармели, че моята работа изисква много повече къртовски труд, отколкото вдъхновение, а ако случайно съм разкрил няколко случая повече от останалите, то е, защото се старая да не се разсейвам. А вие ме разсейвате. От самото начало се опитвате да командвате. Сега пък цялата тази история с шпионажа. Току-що пропилях няколко часа да преследвам вашето момче, вместо да търся убиеца на Айрит. После ми нареждате да го приема и…
— Не ви нареждам, а ви моля. Би могъл да ви е от помощ. Той е много кадърен детектив…
— Сигурен съм в това. Но един случай, в държава, където няма много насилие, изобщо не може да се сравнява с онова, с което се сблъскваме тук. А сега трябва да губя още време, за да умувам къде е забил проклетите микрофони…
— Няма нужда — намеси се тих, момчешки глас. Не бях чул Шарави да излиза от кабинета, но той стоеше зад нас, скрил ръка в джоба си. — Ще ви кажа точно къде се намират.
— Страхотно — каза Майло и се извъртя към него. — Това много ме успокоява. — И направи отвратена физиономия.
— Не целяхме нищо лошо, Майло — заговори Кармели. — През цялото време го правехме с намерението в крайна сметка да излезем на открито…
— И кога щеше да стане това?
— В това проследяване няма нищо лично. А ако трябва да вините някого, винете мен. Интендант Шарави беше в Съединените Щати по друга работа, но аз го повиках в Лос Анджелис, понеже Горобик и Рамос не успяха да се справят. Говорихме, но те така и нищо не ми казаха. Сигурен съм, че разбирате какво имам предвид.
Майло не отвърна.
Кармели продължи:
— Трябваше да започна отнякъде. Да натрупам някаква първоначална информация. Ако бяхте на мое място, можете ли с ръка на сърцето да отречете, че бихте постъпили по същия начин? Правехме всичко с намерение да съобщим първо на вас, ако интендант Шарави открие нещо…