Выбрать главу

— В крайна сметка? Ами ако доктор Делауер не бе забелязал микробуса в уличката? Щяхте ли изобщо да ни кажете? — Той се обърна към Шарави. — Май я оплеска, а, Джеймс Бонд?

— Да — отвърна Шарави без следа от раздразнителност.

Майло поклати глава.

— Сменяте регистрации, пощенски кутии и някаква загубена учителка, която да ви прикрива? Каква е Ирина, щатен таен агент или на свободна практика? И кой, по дяволите, е този П. Л. Алмони?

Кармели се усмихна и скри уста зад шепата, в която стискаше цигарата.

— Грешката е моя — призна Шарави. — Подцених наблюдателността на доктор Делауер.

— Ама като подценявате доктор Делауер, няма да спечелите залога. Той обича подробностите и долавя и най-малките нюанси.

— Очевидно. Той настояваше да се наблегне на DVLL.

— Това беше първото ни съществено откритие — каза Кармели и размаха цигарата. — Най-сетне. Проверихме всички възможни бази данни. Тук, в Израел, в Азия, в Европа. Ние имаме възможности, с които вие не разполагате. Ако преследваме общи интереси, моментът съвсем не е подходящ да позволяваме на егоизма си да ни пречи…

— И научихте ли нещо от вашите бази данни? — прекъсна го Майло.

— Засега не, но искам да кажа, че така се създава по-широка мрежа…

— Понякога колкото по-широка е мрежата, толкова повече се заплита, господин Кармели. — После пак се обърна към Шарави. — Та кажете ми, интендант Шарави, и този разговор ли се записва?

Веждите на евреина литнаха още по-високо. Той се спогледа с Кармели.

— Не, изключихме магнетофоните в цялото помещение — каза Кармели. — Но първата ни среща беше записана.

Майло си позволи да се подсмихне. Предчувствието му се бе оказало вярно.

— Отсега нататък — продължаваше дипломатът — ви давам дума, че повече няма да ви следим без ваше…

— Приемайки, че изобщо ще последва „отсега нататък“ — вметна Майло.

— Чак толкова егоцентричен ли сте? — Кармели заговори на мен. — Обръщайки се към Майло, имам предвид и вас, господин докторе. В светлината на разкритието за DVLL и другите две убийства, очевидно става дума за психопатологичен случай, следователно ще има нужда от психолог. Не се опитвам да ви обръщам срещу Майло, но каквото и да реши той, Израелското консулство би искало щедро да ви се отплати за отделеното време. Консулството би искало също така да ви съдейства по всякакъв начин. Знаем, че ще бъде много трудно и затова сме готови да помогнем с всичко…

— С всичко? — недоверчиво го изгледа Майло. — Тоест вие казвате, че получаваме пълната ви подкрепа?

— Сто процента. Още от самото начало.

— Нима можете да решавате сам от името на консулството? Нали имахте разрешително за снабдител?

Кармели се обърка:

— Ще направя всичко, което е по…

Плъзна поглед към Шарави. Мургавият не каза нищо.

— Аз съм организатор — заключи накрая заместник-консулът. — Организирам какво ли не.

25.

Майло и Кармели продължаваха да се гледат втренчено, сякаш споделяха много ценен миг.

Дипломатът първи се отвърна.

— Казах, каквото имам да казвам.

После бързо се върна в кабинета и затвори вратата.

— Как да излезем оттук? — обърна се Майло към Шарави.

Той се пресегна зад машината за вода и се чу леко прещракване.

Майло се отправи към вратата, а Шарави рече:

— Спазвайки обещанието да не крия нищо, трябва да ви кажа нещо важно. Някой е написал „DVLL“ с химикал в дясната обувка на Реймънд Ортис. С много малки букви, но се различават под кръвта.

Майло отново сви юмруци и устните му се разтегнаха в неестествена драконска усмивка.

— Значи са у вас.

— Не, намират се в хранилището в Нютън. С течение на времето кръвта е изсъхнала и се е поизлющила, а и явно е нанесена на съвсем тънък слой — сигурно с четка, има нещо като следи от косми. Но ако човек знае какво търси, буквите се различават съвсем ясно.

— Четка — повтори Майло.

— Рисувал е с детска кръв — обърна се Шарави към мен. — Сигурно се изживява като художник.

Майло тихо изпсува.

— Занимава ме следното — продължи Шарави, — дали първо са изписани буквите, или първо е нанесена боята. Което значи, че още тогава когато — както изтъкна доктор Делауер — все още е действал импулсивно, тези букви — посланието — са имали за него някакъв определен смисъл и планът е бил добре обмислен. Този човек винаги е следвал ясно очертан план.