— А какво друго ви занимава? — заяде се Майло.
— Просто някои подробности, които са известни и на вас. Различията в начина на действие и позата на мъртвото тяло, географската разпокъсаност, две момичета и едно момче. Липса на определен шаблон, за да ни обърка и все пак съществува известен модел. Увреденото умствено развитие очевидно е фактор, тъй че може би буквите имат нещо общо, или може би с инвалидността като цяло — нещо като „Д“ за „дефектен“. Дефектни дяволи, или нещо подобно.
Той извади увредената си ръка и я огледа.
— Преди да се установи връзка между Айрит и онова момиче Шейвър, приемах доста скептично теорията на доктор Делауер. Дори и сега всичките тези убийства ми звучат някак несвързано.
— Как така несвързано? — обадих се и аз.
— Не зная. — Гладкото лице се напрегна и около златистите очи се появиха ситни бръчици. — Не че моето мнение е много значимо. Досега съм заловил само един сериен убиец. Това е достатъчно в Израел да минавам за експерт по въпроса. Но тук… — Той сви рамене.
— Как се сдобихте с обувките?
— Не съм се сдобил с тях, просто се добрах до тях. Моля ви да не ме разпитвате повече.
— Защо?
— Защото не мога да ви кажа.
— Значи ще си общуваме открито, а?
— От сега нататък. Обувките принадлежат към миналото. Чакат ви три случая за разплитане, а може би повече — защо да се товарите и с това?
— Повече?
— Ако оставя посланията толкова дискретно, може би просто не са забелязани. Не смятате ли?
Майло не отговори.
— Разбирам, че не ми вярвате. На ваше място и аз бих изпитвал същото…
— По-спокойно със съчувствието, господин интендант. Доктор Делауер е по тази част.
Шарави въздъхна.
— Добре. Кога искате да махна микрофоните — тази вечер или утре?
— Къде са?
— Всичките са в дома на доктор Делауер.
— И къде другаде?
— Само там.
— А защо трябва да ви вярвам?
— Няма причина, но нямам интерес да ви лъжа. Проверете сам. Ще ви предоставя съответното оборудване.
Майло махна с ръка.
— А колко микрофона има в дома на доктор Делауер?
— Четири. В телефонната слушалка, под дивана в трапезарията, под масата за хранене и под кухненската маса.
— Само там?
— Свържете ме на полиграф, ако това ще ви накара да ми повярвате.
— Човек може да го заблуди.
— Естествено. Някой психопат с анормално ниска степен на възбуда. Но аз не съм психопат и се потя.
— Така ли?
— През цялото време. Добре, ще махам ли микрофоните, или ще се справите сам? Няма нищо сложно. Представляват четири малки черни диска, които изскачат сами.
— Къде е източникът?
— Телефонът у дома.
— И какво друго имате там?
— Полицейски скенер, най-различни маши…
— Имате скенер с тактически линии?
Другият кимна.
— И какво друго?
— Стандартните неща. Факс, компютри.
— И сте свързан с всички полицейски бази данни — предположих аз. — С Пътния отдел, с Националния център по престъпността.
— Да.
— И на щатската полиция?
— Да. — Той се обърна към Майло. — Известно ми е, че сте разследвали алибитата…
— С кого друг работите, освен с госпожа Английски Като Втори Език?
— Работя напълно сам. Ирина работи към консулството.
— Убита е дъщерята на голяма клечка, а изпращат само един човек?
— Имат само мен. За подобен род неща.
— Колко важна клечка е Кармели?
— Смятат го за… много талантлив.
— И какъв е този случай с Касапина?
— Сексуален маниак, много организиран, с внимателно планирани ходове. Убиваше арабки — отначало бегълки и проститутки, а после изостави маргиналните типажи и премина на по-високо стъпало: уби жена, която току-що бе изоставила мъжа си и беше социално доста уязвима. Действаше, като първо спечелва доверието им, после ги упойва, дисектира тялото и го изхвърля в хълмистите покрайнини на Йерусалим, понякога с някоя страница от Библията.
— Отново послания — отбелязах аз. — Какво беше неговото?