— Не ни се удаде случай да го попитаме, но като че ли следваше някаква расистка линия на действие, вероятно опитвайки се да подпали расова война между евреи и араби. ФБР беше подробно осведомено. Ако искате, мога да ви извадя копие от материалите.
— Не ви се удаде случай да го попитате. Значи е умрял — предположи Майло.
— Да.
— Как?
— Аз го убих. — Златистите очи трепнаха. — При самоотбрана.
Майло сведе поглед към обезобразената му ръка.
Шарави я вдигна и увредената тъкан потрепна.
— Не е виновен само той. Пострадах частично в Шестдневната война. Той я обезобрази съвсем. Предпочитам да го бях заловил жив, за да науча нещо. Но… — Очите му пак трепнаха. — Когато всичко свърши, прочетох каквото намерих за подобни хора. Не беше много, а ФБР тъкмо внедряваше програмата с психологичните профили. Вече са разработени такива профили, но доктор Делауер има право: те се базират на миналото. Кой може да попречи на някой хитрец да прочете каквото трябва и да го използва срещу нас?
— Срещу нас? — повтори Майло.
— Срещу полицаите. В тези убийства има известно усещане за… нещо нагласено, не мислите ли?
— Самоотбрана — в отговор каза Майло. — Значи са ви повикали да се „отбранявате“ срещу нашия човек.
— Не. Не съм наемен убиец. Тук съм, за да разследвам смъртта на Айрит Кармели, понеже консулът Кармели смяташе, че може да съм ви от помощ.
— А той е човек, който получава онова, което иска.
— Понякога.
— Каза, че сте били в Щатите. Къде точно?
— В Ню Йорк.
— И с какво се занимавахте?
— С охранителна дейност в посолството.
— Със самоотбранителна дейност?
— С охранителна дейност.
— Говорите отличен английски — казах аз.
— Жена ми е американка.
— И тя ли е тук? — попита Майло.
Шарави тихо се засмя.
— Не.
— А откъде е родом?
— От Ел Ей.
— Значи лосанджелиска връзка.
— Друго мое предимство. Ще демонтираме ли микрофоните?
— А вас записвали ли са ви някога?
— Вероятно.
— И вие нямате нищо против?
— Никой не обича да нарушават личното му пространство.
— Ама вие сте страшни по тая част, нали? Какви ли не машинки, свръхсекретност, техника. Но и целият Мосад не можа да опази министър-председателя.
— Не, не успя.
— Беше интересен случай — продължаваше Майло. — Не съм почитател на конспирацията, но тогава се питах: човекът застреля Рабин в гърба, от половин метър. На следващия ден вече го даваха по телевизията как до припадък се заяжда с премиера на политически митинги и се налага да го изнасят с пяна на устата. Няколко часа след атентата всичките му сподвижници са арестувани. Значи е бил добре познат на властите, но охраната го е допуснала точно до целта.
— Интересно, нали? И какво е вашето обяснение?
— Някой не си е падал по шефа.
— Смята се, че това е обяснението. Друга теория гласи, че дори и най-обиграните телохранители не са можели да допуснат мисълта за атентатор евреин. А има и трето предположение: че първоначалният план е бил да използва празни куршуми и да направи публично изявление, но в последния момент е размислил. Във всеки случай, това е национален позор. А за мен означаваше допълнителни усложнения, защото убиецът е от йеменски произход, както и аз — сега ли ще махаме микрофоните, или по-късно? Или ще се справите сами?
— По-късно. Мисля, че първо бих искал да погледна квартирата ви.
Шарави се изненада.
— Защо?
— За да видя как живее технически усъвършенстваната част на човечеството.
— Ще работим ли заедно?
— Имам ли избор?
— Човек винаги има избор.
— Значи тогава избирам да ви разгледам машинките. Ако и в това не можете да ми отстъпите, поне ще знам с какво си имам работа.
Шарави докосна устни със здравата си ръка и вдигна поглед към Майло. Изненаданите очи гледаха невинно.
— Разбира се — каза той. — Защо не?
Даде ни адреса си на Улица 1500 и Ливония стрийт и ни каза да излезем сами и да го чакаме там. После се шмугна зад преградата и изчезна.
Тръгнахме на юг по Ла Сиенега към Олимпик, подминавайки множество затворени ресторанти.
Майло отбеляза: