— Използва ръката си като удобен параван.
— Детектив инвалид, разследващ престъпление с множество инвалиди. Може би целият случай му звучи в съвсем друга светлина.
— Въпреки думите му, смяташ ли, че е повикан да разчисти?
— Не зная.
— Нека си остане между нас и таблото, Алекс, но това не ми звучи никак лошо. Ние хващаме мръсника, евреите го довършват, без шум, без медийни простотии, без проклетите адвокати, а за Кармели и кой знае колко други родители историята най-сетне е приключена. — Той се засмя. — Ама съм един граждански служител. Следвам повелята на закона. Но да избира бавноразвиващи се деца… — Той изпсува. — И да рисува с кръв. „DVLL“ в обувките на детето. Значи и Реймънд е към нашите случаи. Онова, което ме тревожи, е, че намерихме бележката само благодарение на късмета си. И на ястребовия ти поглед.
Той се засмя и смехът му ме подразни.
— Какво?
— Попадал ли са на нещо за Касапина?
— Не.
— Внасяме си наше момче с опит от един случай. — Майло прокара длан през лицето си и погледна часовника на таблото. — Божичко, вече минава два. Робин ще се тревожи ли?
— Надявам се да е заспала. Като тръгнах на среща с детективите, й казах, че ще се забавя.
— Защо?
— Надявах се да има някакво развитие.
— Е, не можеш да се оплачеш.
— Ще продължиш ли да работиш по случая, ако се налага да приемеш Шарави?
— А защо да се отказвам само заради манията на Кармели да командва — по дяволите, зарежи справедливото ми възмущение. Човекът е изгубил дъщеря си и прави каквото може. Щях ли да постъпя различно на негово място? Дума да не става. А и вече не е само Айрит.
— Има нещо друго — казах. — Ако заработиш с Шарави, ще го включим в екипа. А и не забравяй ресурсите, за които спомена Кармели.
— А-ха. Какви ли не играчки. Но първо трябва да решим кого ще следим.
Вече бяхме излезли южно от Робъртсън. При Кашио завихме надясно и Майло пак се засмя.
— А и кой би се справил по-добре от мен с подобна загадка? Аз съм най-добрият в цялото управление.
— Най-близкият ти конкурент те гони с осемнадесет процента. Уха, множко е.
— Мама все ми повтаряше, че ще стигна далеч.
— Мама знае най-добре.
— Всъщност тя ми казваше — „Майло, миличък, вече изобщо не излизаш навън, как може по цял ден да си стоиш в стаята? И какво стана с онова хубаво момиче, с което излизаше?“.
Ливония беше първата пресечка западно от Робъртсън. Улица 1500 — значи трябваше да завием наляво. Майло намали скоростта.
— На две крачки от Кармели — отбелязах.
— Сигурно шефът наминава за кратки съвещания?
— Сигурно. Затова и си е променил отношението. Шарави му е казал, че знаеш какво правиш. Или му е пуснал записите.
— Големия Брат ни одобри. Питам се дали съседите знаят, че наблизо живее самият Джеймс Бонд, мътните го взели.
Съседите живееха в малка къща отпреди седемдесет години в испански стил. Затулена зад гъстия хвойнов плет, розовата къщурка на Шарави се гушеше в дъното на малка морава, окосена съвсем ниско. На алеята беше паркирана сивата тойота, която бях забелязал в училищния двор.
На светлината от лампата на верандата дървената входна врата изглеждаше жълта. Отстрани бе закачена лаврова медуза. Още преди да позвъним, Шарави отвори и ни покани да влезем.
Беше свалил якето и се разхождаше по светлосива риза и джинси. Ризата беше с къс ръкав и разкриваше гладките му, неокосмени ръце: мускулести, макар и слаби, със силно изпъкнали вени. На безименния пръст на дясната си ръка носеше венчална халка.
Отвътре до вратата имаше аларма. Дневната и трапезарията бяха съвършено празни: чиста дъбова ламперия, бели тавани; отворена, безупречно изметена тухлена камина; плътни тъкани пердета на всички прозорци.
Той ни поведе по тесния коридор, покрай кухня със сиви шкафове, към задната част на къщата.
— Нещо за пиене? — предложи, докато минавахме покрай малката баня. Вътре светеше. Всички стаи бяха осветени — дали иска да ни покаже, че не крие нищо?
Майло отвърна:
— Дай да видим играчките.
Шарави подмина с бързи крачки спалнята. Легло с широчина персон и половина, стегнато застлано по войнишки маниер и нощно шкафче, на което имаше единствено евтина лампа.
Ние отивахме в другата спалня в дъното на коридора.
Тук прозорците бяха затворени с метални капаци. До отсрещната стена беше поставено бюро с метални крака, идентично с писалището на Кармели, с черен пластмасов стол отпред. На бюрото бяха наредени полицейски скенер, радиостанции СВ и на къси вълни, металносив лаптоп, лазерен принтер, генератор, факс и шредер, чието кошче беше празно. На дървения под имаше празно кошче за отпадъци. Сред стройните редици книги, притиснати с орнаментирани лаврови поставки, забелязах цяла колекция от хардуерни и софтуерни справочници и кутии с касети и компактдискове.