В картонените кутии — десет на брой — имаше амуниции.
— Готов е за бой — отбеляза Майло. — Остави ни сами, за да ни покаже, че няма какво да крие, което е пълна глупост, сигурно има пистолети и разни други работи, които не ни показва.
Шарави се върна, стиснал керамична чаша в здравата си ръка.
— Къде е деветмилиметровият? — попита Майло. — И другите дреболии, които криете.
— Не крия нищо. Всичко е на съответното място.
— Къде?
— А вие къде бихте държали малко оръжие? В кухнята и в спалнята. Идете и вижте сам.
— Добре. — Майло застана до гардероба. — Сякаш чакате мащабно нападение от ООП11. Сигурен ли сте, че не се каните да ходите на лов?
— Не. Не ловувам. — Той се усмихна. — Макар че съм известен с увлечението си по риболова.
— Какво друго съдържа арсеналът ви?
— Питате за гранатите, реактивната гранатохвъргачка и ядрената бомба?
— Не, за тежката артилерия.
— Съжалявам, че се налага да ви разочаровам, но това е всичко. — Той отпи от чашата. — Другото е само това.
Той извади от джоба си черен диск с големината на таблетка и го подаде на Майло, който го огледа от всички страни.
— Такива сложих в дома на доктор Делауер.
— Никога не съм виждал толкова малки — рече Майло. — Страхотно. Японски ли са?
— Израелски. Микрофоните в дома на доктор Делауер са свързани с телефона отляво, а другият е най-обикновен телефон, към който има и факс. Записвах разговорите ви, транскрибирах ги, унищожавах записа и предавах транскрипцията на Кармели.
— Заличавали сте следите?
— Очевидно не достатъчно успешно. — Шарави поклати глава. — Беше глупаво от моя страна да използвам микробуса два пъти в един и същи ден. Сигурно е от часовата разлика.
— От кога сте тук?
— В Ел Ей съм от пет дни. Преди това прекарах месец в Ню Йорк.
— Охранителна работа.
— Извикаха ме заради решението на съда във връзка с бомбите в Световния търговски център. Знаехме, че ще има арести и се опасявахме от репресивни мерки. В крайна сметка трябваше да наблюдавам в Бруклин едни приятелчета. От Западния бряг.
— Направиха ли нещо?
— Още не са. Обучих персонала от Ню Йорк и тъкмо се канех да се прибирам, когато се обади Зев.
— От Израел ли се познавате?
— Познавам по-големия му брат. Работи в полицията. Заместник главнокомандващ. Семейството е много изтъкнато.
— Интендант… Това на какво съответства у нас?
— Може би на капитан, но няма точно съответствие на длъжността. При нас всичко е малко и сме дребни риби.
— Колко скромно.
— Не. Религиозно. Върши същата работа.
— Значи Кармели ви се обади и сега не можете да се приберете — колко са големи децата ви?
— Дъщеря ми е на осемнадесет години, тъкмо влезе в казармата. Имам и двама по-малки синове. — За миг стисна очи.
— Семеен човек.
— Каквото и да означава това.
— Може би поражда недостъпни за мен прозрения.
— Защото сте гей? Нито вие, нито аз смятаме така. Полицаите са като всички други: най-отдолу има няколко съвършени идиота, също толкова таланта на върха, а всичко останало е средната маса.
— Вие талант ли сте?
— Не мога да преценя сам.
— Някакви други идеи във връзка с нашия случай?
— Инстинктът ми подсказва, че трябва да наблегнем на елемента с уврежданията, както и на расовата трактовка, защото и трите жертви не са от бялото мнозинство. Но може би го казвам, понеже в моя случай имаше расов аспект. Трябва да се уверя, че не съм предубеден от ограничения си опит.
— Може би ви е писано да се занимавате все с убийци расисти — каза Майло. — Такава ви е кармата, или както там се нарича във вашата религия.
— Mazal — поясни Шарави. — Чували ли сте израза mazal tov?
— Тук не е Канзас, интендант.
Шарави се усмихна.
— Наричайте ме Даниел.
— Знам какво е mazal tov, Даниел. Пожелание за късмет.
— Да, но mazal не е точно късмет. То е съдба — като кармата. Идва от астрологията. Mazal е зодиакален знак. Евреите в Йемен имат много силна астрологична традиция. Не че вярвам. За мен всичко се свежда до тежък труд и онова, което Бог иска от нас.
— И Бог иска да работите по този случай?