— Ако е служил, преспокойно може да са го уволнили дисциплинарно.
Шарави се подсмихна.
— Униформите са ценно нещо.
— Като израелка — обърна се към него Майло, — Айрит има ли някакво особено отношение към хората в униформа?
— Трудно ми е да кажа. В Израел имаме гражданска армия, почти всички служат по три години и след това минават в запаса. Тъй че е пълно с униформи и израелските деца ги приемат като нещо нормално. Всъщност през по-голямата част от живота си Айрит е живяла извън Израел, но из разните посолства и консулства е свикнала с охраната… възможно е. Не познавам отблизо психологическия й мейкъп.
— А Кармели не те ли осведомиха?
— Казаха ми стандартните неща. Била прекрасно дете. Красиво, невинно и прекрасно.
Тишина.
Майло:
— Тук влизат и неуспели ченгета — като оня идиот Бианчи. Убиеца от хълмовете — поясни за Шарави.
— Да, зная. Бианчи подал молби на много места, отвсякъде го връщали и той станал телохранител.
— Което е цяло ново измерение. Никой не ги проверява. Какви ли не престъпници, ненормалници и кретени се разхождат с важен вид, а някои дори с оръжие.
— Прав си — казах. — Преди няколко години имах един случай: спор за право на попечителство. Бащата работи като охрана в някаква голяма индустриална компания в долината. Накрая излезе съвсем психотичен — страдал от параноя, чувал гласове. Компанията му беше зачислила спрей, белезници, палка и полуавтоматичен пистолет.
— Пример за подбор на персонала… Добре, значи какво се получи дотук: нашият приятел Джо е с изявени милитаристични наклонности, фантазии за високо КИ и чудати идеи за оцеляването на най-силните; сексуалният му нагон не е много в ред; може би притежава фотографско оборудване. Достатъчно му е да прави снимки за по-късна употреба и да оставя тялото в определена поза, както и…
Той млъкна, направи отвратена физиономия и разтри лицето си. С все сила. По бледата му, осеяна с белези кожа, избиха розови петна. Клепачите му бяха натежали, а раменете му бяха увиснали.
— Още нещо?
Шарави поклати глава.
— Аз от своя страна мога да проверя какво се среща в психологическата литература за престъпления, свързани с евгеника. Кой знае, може пък да намеря нещо за DVLL.
Факсът на Шарави избълва лист хартия. Евреинът ни показа съдържанието му.
Беше на иврит.
— Това изяснява всичко — пошегува се Майло.
— От началството искат седмичната ми програма. Точен разчет на времето ми.
— Бил си непослушен?
— Изоставам. — Шарави се усмихна. — Налага се да се поставят приоритети. Сигурно трябва да ида до Дисниленд и да занеса на главния интендант шапка с Мики Маус.
Смачка хартията и я хвърли в кошчето.
— Две точки. Имате ли баскетбол в Израел?
Шарави кимна и съумя да се усмихне. И той изглеждаше доста изтощен, а очите му бяха хлътнали още повече.
— Значи имате баскетбол, но нямате сексуални убийци, а? Следователно заемате от нас избирателно?
— Де да беше така. Де да бяхме толкова умни.
Майло се изправи.
— Сам ще сваля микрофоните, ако са само четирите, за които ни каза.
— Само те са.
— Тогава ще се справя. — Той се взря в по-ниския мъж. — А ти стой тук и си говори с Интерпол, ловци на нацисти или с който щеш.
27.
Щом си тръгнаха, Даниел заключи вратата, включи алармата, отиде в спалнята си и седна на ръба на матрака.
Позволи си да се порадва на няколко минути усамотение, преди да пропъди мисълта за Лора и децата и да прецени как е минала срещата.
Стърджис въобще не му вярва, но ситуацията не беше толкова трагична, като се има предвид собствената му глупост.
Психологът. Тези неспокойни очи…
Наложи се да извести Зев Кармели, че са го разкрили, но Зев се държа човешки. Имаше по-сериозни грижи. Всички казваха, че след убийството на Айрит е станал друг човек.
Даниел разбираше разликата: Зев копне едно-единствено нещо.
Какъв бе шансът за успех?
Подслушването имаше поне една добра страна: бе открил, че Стърджис е умен и последователен — точно с такива детективи обичаше да работи. Познаваше неколцина. Човек с бляскаво бъдеще, който се бе провалил без никаква причина…