С купчина подвързани списания в ръце потърсих „Пресушаване на мозъка“. Книгата беше класирана в раздел „Интелигентност, Измерване“, където намерих три екземпляра, два от които бяха заети. Последното копие беше дебело, преподвързано в тъмночервена корица и забутано сред журнали по тестове за интелигентност. На по-долна полица забелязах тънка книжка с меки корици със заглавие „Изопачената наука: истината за пресушаването на мозъка“ и взех и нея.
Намерих си тихо местенце на десетия етаж и затърсих из индексите DVLL.
Не намерих абсолютно нищо. Но онова, което научих, ме караше да продължавам да разгръщам страниците.
Защото идеята, че в името на обществото някои животи заслужават да се пазят, а други — да се премахват, не започваше с Третия Райх.
Нито пък свършваше дотам.
Идеята за селективното размножаване привличала елита в продължение на векове, но получава научно признание в Европа и Америка в края на деветнадесети век чрез активната подкрепа на една многоуважавана личност — британският математик Франсис Галтън.
Сам неспособен да има потомство, Галтън споделя крайни мнения за оцеляването на етнически най-силните. Качества като интелект, усърдие и трудолюбие, смята той, са прости признаци, твърде сходни с височината и цвета на косата и се определят по наследство. С цел да усъвършенства обществото, държавата трябва да събира подробна информация за психологическия, физическия и расовия облик на всеки гражданин, да издава сертификати на по-висшите индивиди и да им заплаща за размножаване, а по-нисшите да стимулира да се въздържат от създаване на потомство. През 1883 г. Галтън описва процеса с понятието „евгеника“ — от гръцката дума, означаваща „с добро потекло“.
Неговите опростенчески теории за интелигентността загубват от силата си вследствие на възродения интерес към трудовете на Грегор Мендел — австрийски монах, който чрез размножаване на десетки хиляди растения открива, че някои признаци са доминантни, а други — рецесивни. По-късни изследвания доказват, че повечето дефектни гени се предават на поколението от външно нормални родители.
Оказва се, че дори растенията не се развиват по опростенческия модел на Галтън.
Но последователите на английския математик прегръщат идеята на Мендел за измерване на наследствените модели и евгениката бързо завладява мейнстрийма на академичната общност — през двадесетте и тридесетте години почти всички генетици вече смятат, че умствено изостаналите хора и други „дегенерати“ трябва активно да бъдат ограничавани от размножаване.
Тези възгледи намират своето място в гражданската политика и от двете страни на Атлантика, и през 1917 г. един харвардски генетик на име Ист отявлено се застъпва за редуциране на „дефектната генна плазма“ чрез сегрегация и обезплодяване.
Сред изявените му последователи открих човек, когото считах за светило в нашата област.
Бяха ме учили, че Хенри Х. Годард от университета във Вайнланд, щата Ню Джърси, е пионер в областта на психологическото тестуване. Не знаех обаче за твърденията на Годард, че „слабоумието“ се дължи на един определен дефектен ген, както и за провежданите с ентусиазъм хиляди доброволни тестове с пристигащите на Елис Айланд емигранти, с цел да се отстранят нежеланите.
Твърде странното откритие на Годард — че осемдесет процента от италианците, унгарците, руснаците и евреите са умствено изостанали — се посреща безрезервно от широк кръг интелектуалци и законодатели, и през 1924 г. Американският конгрес приема закон за имиграцията, който ограничава достъпа на имигранти от източна и южна Европа. Законът е подписан и въведен в сила от президента Калвин Кулидж, който обявява: „Америка трябва да остане американска. Биологичните закони показват, че нордическата раса се изражда при смесване с други раси“.
При това Годард не е единственият. Проследявайки множество бележки под линия и цитати попаднах на съчиненията на друг колос в психологията — Луис Търман от Станфорд, създател на теста за интелигентност „Търман-Бине“. И макар че френският тест „Бине“ е разработен с цел диагностика на деца с проблеми в усвояването, за да бъдат обучавани индивидуално, американският учен го бе преработил, за да „ограничава възпроизводството на слабоумието“, от което според него ще последва редуциране на „индустриалната неефективност“.
Търман смята, че интелектуалната слабост е „много, много разпространена сред испаноговорещите индианци и мексиканските семейства в Югозапада, а също и сред негрите. Тяхната тъпота изглежда расово предопределена… децата от тази група трябва да се отделят в специални паралелки… Те не са способни да усвояват абстрактни понятия, но често могат да бъдат обучени в добри работници… от евгенетична гледна точка представляват сериозен проблем поради неестествената си плодовитост“.