Но основният двигател на евгенетичното движение в Съединените Щати е професорът от Чикагския университет Чарлс Давънпорт, който вярва, че проститутките избират занаята си заради доминантния ген на „вроден еротизъм“.
Методът, който Давънпорт предлага за запазването на бъдещето на Америка, е кастрация на мъжките индивиди от по-нисшите етнически групи.
Кастрация, а не вазектомия, подчертава той, защото ограничавайки размножаването, последната също стимулира сексуална аморалност.
Влиянието на вижданията на Давънпорт съвсем не се изчерпва само с имиграционните закони, а се разпростира в много по-широка сфера: множество групировки в защита на социалното благоденствие, включително някои пионери на движението за семейното планиране, безрезервно прегръщат неговите постановки. Понятието „окончателно разрешение“ се използва за първи път от Националната асоциация за благотворителност и корекции през двадесетте години, а между 1911 и 1937 г. в тридесет и два американски щата са приети нормативни документи, регулиращи евгенетичната стерилизация, а също и в Германия, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания.
Сред всички самозвани генетични чистачи за каузата най-ревностно работи Калифорния, където издаденото през 1909 г. разпореждане за задължителна стерилизация на всички държавни пациенти, чието състояние бъде определено като „сексуално или морално извратени, ментално болни или слабоумни“ развихря скалпелите. Четири години по-късно законът е разширен и вече обхваща нехоспитализирани индивиди, които страдат от „очевидни отклонения от нормалното ментално състояние“.
През 1927 г. насилственото обезплодяване бива санкционирана от най-висока инстанция, когато млада, неомъжена майка на име Кари Бък е стерилизирана против волята си по решение на Върховния съд, написано от Оливър Уендъл Холмс. Този документ не просто разрешава процедурата, а и я препоръчва „с цел да предотврати затъването в некомпетентност… принципът, според който задължителната ваксинация е достатъчно широко понятие, което включва прекъсване на фалопиевите тръби… Три поколения имбецили са ни достатъчни“.
Детето на Кари Бък — въпросният представител на „третото поколение имбецили“ — става блестящ студент. Самата Кари Бък впоследствие е освободена от Колонията за слабоумни и епилептици във Вирджиния и прекарва остатъка от живота си като съпруга на шериф в малък град. По-късно е установено, че не е умствено изостанала.
Решението Бък издига в подем насилствената стерилизация и повече от шейсет хиляди души, предимно държавни пациенти, са подлагани на операция в цялата страна чак до седемдесетте години.
През 1933 г. решението Кари Бък е възприето като закон в Германия и за една година са стерилизирани петдесет и шест хиляди германски „пациенти“. До 1945 г. под егидата на нацизма цифрата достига два милиона. Както пише Хитлер в „Майн Кампф“: „правото на лична свобода отстъпва пред задължението да се запази расата. Необходимостта да се попречи на дефектни хора да създават също толкова дефектно потомство е основана на най-чист разум и ако се прилага систематично, представлява най-хуманният акт в полза на човечеството“.
След Втората световна война настъпва отлив от идеята. Отвращението от чудовищните престъпления на нацистите — но най-вече бремето на военната служба върху хирурзите — постепенно снижава популярността на евгеничната стерилизация, и макар че продължава да се практикува десетилетия след това, постепенно повечето закони са отменени поради научните доказателства за несъстоятелност.
Но идеята не отмира.
Нищо подобно.
При това обезплодяването изглеждаше направо цивилизован подход в сравнение с други идеи, на които се натъквах. Сякаш бях попаднал в етическа клоака.
Призиви за подпомагане на самоубийствата, които неусетно преминаваха в препоръки да се облекчава нещастието на хора, които нямат за какво да живеят.
Доклад от Холандия, където самоубийството с лекарска помощ е либерализирано, че почти една трета от евтаназиите — „убийства от милосърдие“ — се извършват без съгласието на пациента.