— Страхотно. А при теб?
— Нормално. Слушай, просто исках да попитам какво става с Хелена Дейл — не подробности, просто дали е добре.
— Отдавана не съм я виждал, Рик.
— О!
— Случило ли се е нещо?
— Ами, вчера напусна болницата без никакво обяснение. Е, сигурно всеки би се побъркал на нейно място.
— Тежко е — съгласих се.
— Веднъж се случи да се запозная с брат й. Не чрез нея. Докара един прострелян, но не каза, че й е брат, а аз изобщо не прочетох името му. После ми казаха.
— Хелена не беше ли дежурна?
— Не, точно онази вечер я нямаше.
— Забеляза ли у него нещо необикновено?
— Не бих казал. Висок човек, млад, много мълчалив, все едно изваден от полицейска реклама за набиране на новобранци. Тогава приемаха такива. Бях поразен от факта, че изобщо не попита за Хелена, сигурно е знаел, че я няма. Но тя се изненада, като й казах, че е идвал. Както и да е, не искам да се бъркам в чужди работи. Пази се. Ако я видиш, й прати много поздрави.
— Разбира се.
Той се засмя.
— Много поздрави и на Майло. Сигурно го виждаш много по-често от мен. Този случай — с бавноразвиващите се деца — много го тревожи. Не че говори за него. Но се мята насън.
Стана два и половина. Още не бях открил нищо за DVLL. Този следобед Робин беше излязла и къщата ми се струваше прекалено празна, а целият ден бе някак кух.
Изтиках Хелена и Нолан на дъното на мислите си, но разговорът с Рик не ми излизаше от ума.
Какво я бе накарало толкова радикално да скъса с всичко?
А онези снимки в гаража на Нолан? Толкова силни първични спомени?
В работата си бе издръжлива и компетентна, но личният й живот бе самотен.
Може би не си даваше сметка колко прилича на брат си?
Или самоубийството му я бе накарало да се запита къде ще свърши самата тя? Или е размисляла над пропуснатите възможности?
Обадих се в дома й. Никой не вдигаше, а пред очите ми се разиграваха най-черни картини.
Мислех за това как Нолан дошъл в спешното, но изобщо не попитал за сестра си.
„Дори като деца всеки следваше свой собствен път. Просто не си обръщахме внимание. Ненормално ли е това?“
Докато нещата се плъзгат по повърхността, подобна дистанция може да се изтълкува като възпитание. Но когато животът се обърка, се поражда ужасно чувство за вина.
Родителите й бяха починали, а съпругът й я напуснал и се преместил в Северна Каролина.
Всеки ден отива на работа в спешното отделение и прави чудеса. А после се прибира у дома при…?
Може би надеждният мотор се е повредил?
Нямах какво да правя и реших да се разходя до дома й.
Сигурно щях да я заваря по хавлия на дивана пред телевизора да се тъпче с пуканки и чипс. Вероятно ще се подразни от нахалството ми и аз ще се почувствам като глупак.
Можех да го понеса.
Отне ми четиридесет и пет минути да стигна до западния край на долината и още десет да открия точния адрес.
Къщата представляваше малка жълта постройка в неопределен стил и се намираше на широка, напечена от слънцето улица с нацъфтяла мирта по тротоарите. Плочките бяха осеяни с червени цветчета и лепкави късчета дървесна кора, а в клоните се гушеха сойки. Слънцето припичаше в маранята и макар да не чувах шума от магистралата, усещах изгорелите газове във въздуха.
Моравата отпред бе изсъхнала и неокосена. Край верандата бяха нацъфтели огромни буйни маргарити. От мустанга й нямаше и следа, а вратата на гаража беше затворена. Пощенската кутия беше празна, а на почукването и позвъняването не отвори никой.
В съседния двор имаше две коли — бял минибус и бяла акюра.
Отидох при съседите. Керамичната табелка под звънеца гласеше „семейство Милър“, а отгоре бе окачено разпятие, на вид домашна изработка. От климатичната инсталация на прозореца подухваше.
Позвъних и металното капаче на шпионката се отвори.
— Да? — Мъжки глас.
— Името ми е доктор Алекс Делауер. Аз съм приятел на вашата съседка Хелена Дейл. От известно време съвсем изчезна и вече започнахме да се притесняваме.
— Ъ-ъ… една секунда.
Вратата се отвори и ме лъхна хладен въздух. Мъжът бе висок, тъмноок, с брада и зачервен от слънцето нос; беше облечен в хавайска риза и къси джинсови панталони, на бос крак. Стискаше запотена кутия спрайт, но на него самия очевидно не му бе горещо.