До него стоеше стройна жена с широки рамене, приятна на вид, с масленожълта коса с две ролки на главата. Бе затъкнала електриковосинята си тениска в черни бермуди и имаше дълъг, перленобял маникюр.
— Кой се интересува от Хелена Дейл?
— Приятелите й, колегите й от болницата.
Не последва отговор.
— Напуснала работа без обяснение. Извън града ли е?
Мъжът кимна неохотно, но не каза нищо повече. Зад него се виждаше спретнато обзаведена дневна, а по телевизията вървеше рекламно предаване и тъкмо предлагаха перлена огърлица с обици към нея, остават само двеста тридесет и четири бройки.
— Просто искахме да знаем как е — продължих. — Знаете ли за брат й?
Той кимна.
— Не се е появявал откакто се преместихме, което прави две години.
— Но и двамата са отраснали тук — добави жената. — Това е къщата на родителите им. — Южняшки акцент. — Хелена каза, че бил полицай. Каква странна постъпка.
— Имате ли представа къде е тя?
— Каза, че заминава на почивка — обясни мъжът. Отпи от спрайта и предложи на жена си, но тя поклати глава.
— Спомена ли къде?
— Не.
— А кога замина?
— Как казахте, че ви е името?
Аз повторих, предложих им визитка и им показах служебната си карта на полицейски консултант.
— Значи и вие сте от полицията?
— Понякога работя с тях, но това няма нищо общо с полицай Дейл.
Мъжът се поотпусна.
— И аз съм малко нещо свързан с полицията. Водя шофьорски курсове и тъкмо започнах свой бизнес… сигурен ли сте, че няма нищо общо с него… не разследвате смъртта му, за застраховка или нещо такова?
— Съвсем не. Просто се тревожа за Хелена.
— Ами тя просто замина да си почине. Поне така каза, и може ли човек да я вини?
Поклатих глава.
— Горкото създание — рече жената.
Съпругът протегна ръка.
— Грег Милър, а това е Кати.
— Приятно ми е.
— Замина вчера — продължи той. — Ще ме извините, че съм толкова подозрителен, но човек трябва да е предпазлив, с тия работи, дето се случват в наши дни. Със съседите се опитваме да организираме съседска подкрепа, да си помагаме. Хелена ни помоли да наглеждаме къщата, докато я няма.
— Имате ли проблеми в квартала?
— Не е Уотс, но е по-лошо, отколкото изглежда — най-вече детски щуротии, откак втълпиха и на белите деца, че са бандити. Миналата седмица имаше купон оттатък, в Гранада Хилс. Хулиганите се домъкнали и като не ги пуснали на купона, взели да стрелят. Понякога работя нощем, затова научих Кати да стреля и тя се справя доста добре. Сигурно ще си взема и полицейско куче.
— Май имате сериозни неприятности.
— Аз ги взимам достатъчно сериозно. Вярвам в предпазните мерки. До скоро имаше само хлапета, които надуваха музика посред нощ, бръмчаха с колите, крещяха и чупеха бутилки. Но през последните няколко месеца станаха няколко обира, даже посред бял ден, докато хората са на работа.
Пак се спогледаха. Тя кимна и той продължи:
— Последният обир беше у Хелена, в интерес на истината. Само преди два дни. Първо цялата тази история с брат й, после и това на главата й — кой може да я вини, че иска да се махне, нали?
— Преди два дни?
— През нощта — нощна кражба. Тя излязла да напазарува, а като се върнала, вратата разбита. С Кати бяхме излезли, слава богу, че не са ударили нас. Каза, че й взели телевизора, уредбата и някакви бижута. На другия ден си събра багажа и ни помоли да наглеждаме къщата. Писнало й от Ел Ей.
— Обадихте ли се в полицията?
— Не, каза, че и от полицията й дошло до гуша. Сигурно имаше предвид брат си, но не исках да я разпитвам. Макар да бях убеден, че непременно трябваше да се обадим. Заради сигурността на цялата улица. Но тя беше паникьосана.
— Как можа точно на нея да се случи — рече Кати. — Да не говорим, че беше толкова зле. А иначе е такъв внимателен човек. Не беше много общителна, но винаги се държеше много мило.
— Имате ли представа къде може да е заминала?
— Никаква — отвърна Кати. — Просто каза, че имала нужда от почивка, а ние не искахме да ставаме нахални. Беше приготвила два куфара в колата, но не знам дали се канеше да пътува с мустанга или е отивала на летището. Питах я колко време ще отсъства, но тя каза, че не знае и щяла да ни се обади, ако се забави по-дълго. Ако се обади, искате ли да й кажа, че сте я търсили?