— Зина намерила ли си е друга работа, след като е напуснала „Плазмо Дерма“?
— Да, в книжарница в Силвърлейк.
— Сали каза ли името на клуба? — попитах аз и се сетих за Нолан Дейл, друго самоубийство на човек с висок коефициент на интелигентност.
— „Мета“. Мислите ли, че има връзка?
Разказах им какво съм научил в библиотеката.
— Оцеляване на негодниците — отбеляза Конър. — Напомня ми за нещо, което баща ми веднъж каза. Той беше професор в Аризона, антрополог. Изследваше вълците и пустинята. Осъществявал се грандиозен проект, Световна генетична база данни. Изготвят профил на всеки ген в човешкото тяло и се опитват да разберат коя е причината за различните отличителни черти. Крайната цел е да съберат подробна информация за всеки от нас. Според татко потенциалът за медицински изследвания е огромен, но и страшен. Ами ако застрахователните компании научат за това и решат да не изплащат обезщетения заради някаква мутация далеч назад във фамилното родословие? Или ако работодателите откажат да назначат някого, защото има повишен риск да се разболее от рак през следващите десет години?
— Или — добави Майло, — ако бюрократичната система идентифицира мутациите и започне да уволнява? „Плазмо Дерма“ занимава ли се с такива изследвания?
— Не, само с присаждане на кожа, но дори да го правят, това не обяснява защо Понсико би се самоубил.
— Може да е разбрал, че е болен от неизлечима болест.
— Не. Съдебният лекар каза, че е бил в цветущо здраве.
Майло извади тефтера си.
— „Мета“. Прилича на гръцка дума.
— Така е — каза Петра. — Проверих в речника, преди да дойда тук. Означава промяна, преобразуване. Нещо, което навлиза в нова територия.
— Смел нов проклет свят? — попита Майло. — Шайка арогантни типове седят и умуват как да усъвършенстват видовете и един от тях решава да го приложи на практика?
Двамата ме погледнаха.
— Разбира се — казах аз. — Ако се смяташ за толкова висш, може да започнеш да мислиш, че правилата не важат за теб.
Излязохме на паркинга и Конър рече:
— Сутринта говорих със Стю. Ще се върне след седмица. Каза да ви предоставя цялата информация, с която разполагаме.
Тя извади папка от огромна черна чанта и я даде на Майло.
— Благодаря, Петра.
— Няма за какво — усмихна се тя. — Само ми обещай, че ако ти пратя бележка, ще я прочетеш.
Конърс потегли със стара черна симка.
— Нова е в професията — отбеляза Майло, — но ще отиде далеч… Е, предполагам, че следващата стъпка е да прочета това и после да ти го разкажа. И да говоря с двете приятелки на Понсико.
— Засега те са най-надеждните следи.
Не споменах нищо за Нолан, защото още бях обвързан с клетва да пазя в тайна онова, което ми бе казал и нямаше причина да я нарушавам.
Приближихме се до колата.
— Благодаря за информацията, която си научил в библиотеката, Алекс. Имаш ли време да отидеш и да видиш какъв е онзи клуб „Мета“?
— Ще го сторя утре сутринта. Шарави има хубава техника в компютърния отдел. Смяташ ли да го държиш в течение?
— Още не съм решил. Защото всичко, което му кажа, веднага стига до Кармели, пък и колко искам да знае един опечален влиятелен баща точно сега… Но от друга страна не мога да отлагам твърде дълго срещата си с него. По дяволите, ако не се съобразявам с него, той вероятно отново ще започне да подслушва телефоните. — Майло се засмя и изруга. — Отклонявам се… Между другото, мисля, че знам как Шарави е взел обувките на Реймънд Ортис. Така, както се е сдобил и с досието. Спомняш ли си първия път, когато Мани Алварадо го търсеше и не можа да го намери? Един бивш капитан от Нютън уж случайно се е отбил в участъка два дни преди това. Човек на име Юджин Брукър, един от най-високопоставените чернокожи в управлението. Всички мислеха, че ще стане заместник-шеф. Но миналото лято съпругата му почина и той напусна. И познай какво стана? Брукър е бил важна клечка в „Олимпик“, същата охранителна фирма, в която е работил Шарави. Излиза, че израелците имат връзки в управлението и един бог знае още къде. Шарави се държи прямо, но аз все си мисля, че крие нещо. Смяташ ли, че компютрите му могат да помогнат?