— Мога да проверя в библиотеката и да прегледам материалите, публикувани в англоезичната преса. Но ако „Мета“ е международна група или е замесена в нещо незаконно отвъд океана, той може да ни бъде полезен.
Майло се замисли по въпроса.
— Всичко това загатва, че „Мета“ е нещо голямо. Доколкото знам, в този клуб се събират интелектуалци сноби, които взаимно се хвалят и се потупват по гърбовете, защото господ ги е създал умни. Дори ако убиецът е един от тях, как ще разберем кой е?
— Ако има списък на членовете и се доберем до него, ще засечем информацията с тази за извършителя на сексуалното убийство и с метода му на действие. Освен това можем да проверим дали някой от членовете е имал мотив и възможност да извърши трите убийства. Като например да работи в парка, където Реймънд е бил отвлечен или в оранжерията.
— Работник в парк с висок коефициент на интелигентност?
— Неоценен — отговорих аз. — Струва ми се, че убийствата са дело на такъв човек.
— Втората приятелка на Понсико, онази Ламбърт, изглежда също е неоценена. Обикновена чиновничка. Не че е заподозряна, защото човекът, когото търсим, е мъж, при това силен — носил е Айрит, Реймънд и Латвиния.
Качих се в колата, а Майло попита:
— Какво мислиш за генетичния проект, за който говореше Конър?
— Това е точно каквото ни трябва в тази епоха на доброжелателство. Профил, който да определя кой заслужава да живее.
— Нямаш желание да зависиш от благоволението на интелектуалци и застрахователни компании, а?
Засмях се.
— Това важи за груповите изнасилвачи, пласьорите на наркотици и биячите.
31.
В шест сутринта, след като бе работил цяла нощ, Даниел отвори капаците на прозорците на стаята с компютрите, пусна светлина и вдъхна чист въздух.
Сложи си филактерията12 и се помоли на Бога, но без да влага чувства, поглеждайки към малкия заден двор, покрит с бетон.
Даниел бе прекарал по-голямата част от нощта до телефона, приспособявайки се към европейската, азиатската и Средноизточната часови зони. Говори на четири езика, иска услуги и си проправя път през полицейската бюрокрация, която явно бе еднаква във всеки град.
Търсеше информация за DVLL, убийства с расов и етнически нюанс, серийни престъпления, свързани с генетично прочистване и някакви промени в политиката на неонацистите, на националистите и на други групи, които се смятаха за висши.
Количеството не беше проблем. Имаше изобилие от информация. С разширяването на демокрацията в Европа, от дупките си изпълзяваха все повече лунатици, които се възползваха от свободата на словото. Но в крайна сметка Даниел не успя да намери никаква връзка с убийствата в Лос Анджелис, нито дори следа.
Той прекъсна молитвите си, извинявайки се на Бога и влезе в малката тъмна баня. Пусна душа, съблече се и застана под струята, без да чака водата да се сгорещи.
Предишния ден бе изчислил, че на топлата вода са й необходими точно две минути и четирийсет и една секунди, за да се изкачи по старите тръби.
Но тази сутрин той издържа на студената струя.
Може би се самобичуваше за безрезултатната нощ?
Даниел бе започнал с Хайнц-Дитрих Халцел от Берлинската полиция, който го информира, че расистката преса не спира да бълва гадости. В мига, в който полицията получела съдебно разпореждане, онези отрепки се премествали и започвали отново. И тъпите пънкари продължавали да бият турците и всеки друг с тъмна кожа, предизвиквали скандали и осквернявали гробища.
В гласа му звучеше вина. Искрено съжаление, каквото само един германец може да изпитва. Миналата година Даниел бе настанен с него в една стая на конференцията по сигурността в Ерусалим. Хайнц-Дитрих беше свестен човек, но нали точно тези хора си позволяваха да бъдат чувствителни.
Убийства на деца със забавено умствено развитие? Не, Халцел не бе чувал за такива неща. DVLL? Буквите не фигурирали в техните досиета, но щял да попита. Какво ставало в Лос Анджелис?