Ето защо не ни е присъщо да побеждаваме, помисли Даниел. Станахме първата страна в историята, която доброволно върна територии, спечелени в битки, заради лошо формулиран мирен договор с хора, които ни мразят в червата.
По време на интифадата той бе гледал как палестинските араби се възползват от израелската демокрация: инсценират предварително репетирани събития, маскирани като спонтанни изблици на протест и преувеличават реалната им бруталност, показвайки пред камерата деца, хвърлящи камъни. Пресата, разбира се, изгълта всичко това като топъл хляб. Ден след ден телевизионните мрежи по света предаваха побои с палки и градушки от гумени куршуми, докато в Сирия Асад екзекутираше десетки хиляди потенциални врагове, а вестниците му отделяха едва два-три реда.
Кой каза, че животът е справедлив? Нека да поживее известно време в свободно общество… макар че понякога…
Даниел се замисли за Елиас Дауд и решителността му намаля.
Арабинът християнин с червеникави коси, роден във Витлеем, беше най-добрият детектив от отдел „Убийства“. Изигра важна роля в разследването на случая с Касапина и не допусна расовата принадлежност да му попречи, макар да не беше лесно. Никой, освен Даниел, не му вярваше.
Успешното приключване на случая с Касапина донесе повишение на всички от екипа, но за Дауд бюрократите се нуждаеха от много повече убеждения.
Даниел беше неотстъпчив и накрая Дауд стана първият арабин, инспектор в Южното полицейско управление. Увеличението на заплатата за човек със седем деца означаваше повече от професионалното издигане.
Дауд остана във взвода и Даниел му възложи разследването на няколко убийства, които не бяха свързани с политиката. Бандата от Стария град, изнудванията с наркотици — нищо, свързано с проблемите на националната сигурност. Както заради безопасността на Дауд, така и заради висшите офицери, Даниел не искаше Дауд да бъде заклеймен като предател.
После интифадата се разгоря. Още риторика, дързост и насилие. Стената на страха се срути и сред развалините изпълзяха паразити.
И религиозната войнственост намери нов живот. Християните от Витлеем, Назарет и други места си спомниха Бейрут и престанаха да крещят толкова силно. Мнозина от тях дадоха подкупи, за да минат границата с Йордания и да продължат по-нататък — към Европа и Съединените щати.
Една сутрин, по средата на сериозно разследване, отнасящо се за ролята на бандата Рамая в търговията с хашиш, когато Дауд трябваше да представи доклад, всички го чакаха в ресторант на Кинг Джордж стрийт, но той така и не се появи.
Даниел веднага разбра, че нещо не е наред. Дауд винаги беше точен.
Той освободи недоволно мърморещите детективи, обади се в дома на Дауд и установи, че линията е прекъсната.
Отиде до Витлеем за петнайсет, вместо за обичайните двайсет минути. Преди да стигне до покрайнините на града, Даниел видя военни джипове и полицейски коли „Форд Ескорт“, сини лампи и тълпи хора и усети атмосферата на неизбежен бунт.
Той показа значката си и си проправи път покрай сериозните физиономии. Полицаите бяха оградили с лента варосаната къща на Дауд. В калната вада, минаваща за двор, обикаляха пилета. Разпятието от маслинено дърво на прозореца беше изчезнало.
Даниел отдавна не бе ходил там. Едва сега осъзна колко окаяно е жилището. Не беше много по-хубаво от колибата в Йемен, където бе роден бащата на Даниел. Но повишението бе позволило на Дауд да изплати къщата и той много се гордееше с това.
Униформеният полицай на вратата го предупреди да не влиза, но Даниел не го послуша. Мислеше за Дауд, за дебелата му съпруга, която Дауд безумно обичаше и тъпчеше с шоколадови бонбони, за седемте му малки деца…
Децата бяха отишли някъде. Няколко месеца по-късно Даниел разбра, че по някакъв начин са се озовали при роднини в Аман, но нищо повече.
Дауд и дебелата му съпруга бяха там.
Заклани като овце за продан на пазара.
Нарязани на парчета, разчленени и с отрязани езици. Жената приличаше на надупчен найлонов чувал с жълтеникави тлъстини. Очите й бяха изцъклени. Дауд беше кастриран и пенисът бе напъхан в устата му.
Съдебният лекар каза, че убийците са използвали брадви и дълги ножове. Били шестима или седмина. Внезапна среднощна атака.
И мухи. Имаше толкова много мухи.
На стената с кървави арабски букви беше написано:
ГОСПОД Е ВЕЛИК! СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ!