Даниел потегли обратно към Френч Хил, потискайки чувствата си.
Винаги го правеше. Постоянно.
Досущ Мъртво море — спокойно, тръпчиво и безжизнено.
Даниел искаше разследването да бъде извършено безпристрастно, затова предложи услугите си.
Разбира се, шефовете му отказаха. Това било работа на арабите. Нямало да стигне доникъде. Никой нямало да му каже нищо.
Даниел продължи да настоява, но винаги получаваше един и същ отговор. Не искаше да се примири, макар да знаеше, че това е идиотско желание. Всеки ден шофираше до дома с възпален корем и умопомрачително главоболие и напрежението да се усмихне на Лора и на децата беше почти непоносимо.
По случая започна следствие, но всъщност никой не се занимаваше с убийството на Дауд.
Даниел престана да се интересува от бандите. Рамая щяха да продават дрога още няколко месеца. Голяма работа. А ако се избиеха взаимно, загубата нямаше да е голяма.
Той пишеше докладна след докладна, но не получаваше отговор.
Накрая, след поредица откази, Даниел избухна пред командира.
„Така ли стана? Той беше арабин, който не си заслужава времето и усилията? Прилагаме двойни стандарти за различните хора, а? Къде живеем? В нацистка Германия?“
Лофър го изгледа от главата до петите, но не пророни дума. Палеше цигара от цигара и сънените му очи бяха изпълнени с презрение. Успешното приключване на разследването срещу Касапина го бе издигнало на поста командир. Дали йеменците имаха друга стойност за него?
После разпитаха няколко заподозрени, но не стигнаха доникъде и престъплението остана неразкрито. Никога нямаше да намерят виновника.
От време на време Даниел се замисляше за зверовете, които го бяха извършили. Дали бяха изпратени от Сирия в Ливан? Или бяха местни хора, които още живееха във Витлеем, минаваха покрай вече разрушената къща на Дауд и наистина вярваха, че са показали колко е велик Господ?
И какво бе станало със седемте деца? Кой ги отглеждаше? Какво им бяха казали?
Че са го извършили евреите?
Татко и мама — мъченици? Палестина.
Арабите обожаваха мъчениците. След края на интифадата имаше недостиг на мъченици и млади мъже с ожулени пети или болни от грип твърдяха, че са били ранени, докато се сражавали с ционистите.
Добродетелта да страдаш.
Ние, еврейските им братовчеди, не сме много по-различни, нали, помисли Даниел. Макар че сме малко по-изтънчени в това отношение.
Демокрация…
А сега тези американски убийства.
Три убийства на деца в три различни полицейски районни управления. Делауер бе наблегнал на това. Извършени на различни места в онова огромно, безформено нещо, наричащо се град.
Джийн каза, че сега ги наричат с друго име… предизвикани от развитието.
„В днешно време всеки е предизвикан, Дани. Ниските хора са вертикално предизвикани, пияниците — предизвикани от трезвеността, а престъпниците — социално предизвикани.“
„Социално предизвикан звучи по-скоро като стеснителен, Джийн.“
„Точно в това е въпросът, приятелю мой. Не трябва да има логика. Заблуда — досущ като в онази книга «1984». Промени имената, за да объркаш хората.“
Социално предизвикани.
Е, и какъв съм аз в случая? А Стърджис? А Делауер?
Социално предизвикани?
Не, само затруднени.
32.
В седем и трийсет сутринта стоях пред вратата на биомедицинската библиотека, когато отвориха. Още не се бях разсънил. Изкъпах се, но не се избръснах. В устата си още усещах вкуса на набързо изпитото кафе.
Работих два часа и намерих само една справка за групата на име „Мета“. Но това беше достатъчно.
Репортаж от преди три години, написан в местния „Дейли Нюз“.
Ню Йорк — Статия в подкрепа на селективното размножаване с цел подобряването на генетичния произход, както и безболезнено умъртвяване на хората със забавено умствено развитие, публикувана от група самоопределили се гении, предизвика полемика сред членовете на организациите, защитници на социалното равенство, и привлече необичайно голямо внимание към тази клика. „Мета“, малко известен клуб в Манхатън, основан преди десет години, за да предоставя информация за творческите способности и надареността, сега е обвинен във фашизъм. Статията под обстрел е написана от Фарли Сангър, директор на „Мета“ и адвокат, в „Откривател“, бюлетинът на групата. Сангър призовава към „нова утопия“, основаваща се на „обективно измерени интелектуални способности“ и поставя под въпрос ползата от осигуряване на специализирано образование и други услуги, включително медицински грижи, за хората с недъзи и забавено умствено развитие, които окачествява като месо без мозък. Освен това Сангър е на мнение, че онези, които не са в състояние да разсъждават и да се грижат за себе си, не са човешки същества, следователно, не се вместват в рамките на конституционалната защита на закона. „Един резултатен аналог в социалната политика — твърди той, — би бил законът за защита на животните. Така както стерилизацията и евтаназията се смятат за хуманна политика към котките и кучетата, същото би трябвало да важи и за онези «псевдочовешки» организми, чийто генетичен строеж ги прави неспособни да постигат интелектуални цели“. Уводната статия, публикувана преди няколко месеца и останала незабелязана досега, предизвика предсказуема враждебна реакция от страна на защитниците на хората с умствени увреждания. „Това е обикновен, чист фашизъм — заяви Бари Ханиган, председател на Дружеството за защита на децата. — Грозни изявления, напомнящи за нацистка Германия.“ Маргарет Еспозито, директор на фондация „Деца с особености“, организация за защита на децата със забавено умствено развитие, каза: „Работим толкова усилено, за да заличим дамгата, свързана с изоставането в умственото развитие, а накрая четем такива публикации. Само мога да се надявам, че става дума за някаква незначителна група и разумните хора ще бъдат възмутени“. Подобни настроения бяха изразени и от свещеници, учени по социология и юристи. „Осъждам написаното — каза монсиньор Уилям Бинчи от Манхатънската епархия. — Църквата мисли, че единствено Господ трябва да си играе на Господ.“ Хелга Крейнпул, редакторът, отговорен за публикуването на статията в „Откривател“ и специалист по ценни книжа от Уолстрийт, остана невъзмутима след тези коментари. Признавайки, че есето на Сангър съдържа „нецензурни фразеологични изрази и авантюристични схващания“, Крейнпул не ги оспори и се позова на свободата на словото и на „правото на читателите да получават достъп до широк спектър от мнения. Две от характеристиките на много умните хора са готовността да поемат отговорни рискове и неутолимата любознателност. Ние не сме за всеки, нито твърдим подобно нещо. Ще продължим да правим всичко, което е по силите ни, за да стимулираме и предизвикваме чрез свободна размяна на идеи“. Свързахме се с автора на статията, но господин Сангър не пожела да даде коментар, освен: „Написаното говори само по себе си“. Той и Крейнпул отказаха да съобщят имената на другите членове на „Мета“, а редакторката окачестви групата като „малка и селективна“. Лорънс Ланин, председател на Манхатънския клон на по-известната организация на хора с висок коефициент на интелигентност „Менса“, описа „Мета“ като „един от нашите по-смахнати подражатели. Има много такива групи, но те рядко оцеляват“. Според него членовете на „Мета“ не са повече от няколко десетки. Източници разказват, че членството в „Мета“ се определя от резултатите от измислен от тях тест за интелигентност и е по-селективно, отколкото в „Менса“. Когато го попитахме дали членовете на „Менса“ споделят възгледите на Сангър, Ланин отговори: „Мога да говоря само за себе си и аз лично ги намирам за възмутителни“.