Направих фотокопие на статията и потърсих в телефонния указател номера на „Мета“. Нямаше такъв. Голяма изненада.
По какъв начин набираха членове?
Подражатели на „Менса“… Номерът на по-известната група фигурираше в указателя. Намираха се в западната част на Лос Анджелис. Нямаше адрес.
На телефонния секретар бяха записани часът и мястото на следващото събиране. Оставих съобщение.
— Казвам се Ал и съм от Източното крайбрежие. Има ли „Мета“ клон тук? — попитах аз и оставих служебния си номер.
После се обадих на Майло.
— Само една статия? — учуди се той.
— Да.
— Може би Понсико е членувал в този клуб. Вероятно Шарави ще може да намери нещо в компютрите си.
— Ще му се обадиш ли?
— Той ми се обади. В седем сутринта. Трябва да му пиша червена точка за трудолюбие. Работил цяла нощ. Свързал се с полицаи от други страни и с познатите си в Израел. Нищо. Мисля, че каза истината. Познавам онзи отегчен тон в гласа му. Сега, след като разполагаме с име, може би Шарави ще узнае нещо. Ще уредя среща у тях за днес следобед, но преди това трябва да обядвам с първата приятелка на Малкълм Понсико. Сали, учената, която изгаря от желание да говори за Зина, чиновничката. Сега работела в Шърман Оукс, затова ще се срещнем в италианския ресторант на ъгъла на Вентура и Удман. В настроение ли си да хапнеш спагети?