— Тя ми отне Малкълм, но това не е причината да я подозирам. Зина е гадна вещица. Обсебена е от представата за себе си — малкото лошо момиче. Когато работеше в „Плазмо Дерма“, тя четеше странни неща — списания за пробиване на дупки в тялото, серийни убийци и онези алтернативни комикси, изпълнени с насилие. Една сутрин я видях да дава нещо на Малкълм. После отидох при него и той ми го показа. Снимка на мъж, на който езикът и пенисът бяха продупчени и свързани с тел. Стана ми лошо.
— Как реагира Малкълм? — попитах аз.
Детерминизъм — философско учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото — Б.пр.
— Рече: „Не е ли странно, Сали“. Сякаш искаше да каже: „Защо някой би направил такова глупаво нещо“?
— Беше ли отвратен от снимката?
— Сигурно. Но Малкълм никога не показваше чувствата си.
Тя остави вилицата.
— Този разговор ме разстройва. Излиза, че Малкълм е бил ексцентрик, а всъщност не беше такъв. Само беше по-различен, защото имаше висок коефициент на интелигентност. Дори в „Плазмо Дерма“ се държеше настрана от другите.
— Зина Ламбърт е била чиновничка „Плазмо Дерма“ — казах аз. — Къде работеше?
— В службата за поддържане на сградата. Отговаряше за чистачките. Разбирате ли какво имам предвид?
— Не съвсем интелектуална работа — отбеляза Майло.
Раменете й се отпуснаха.
— Не мога да разбера какво намираше Малкълм в нея. Единственото, което ми идва на ум, е, че тя умее да слуша. Може би аз съм го предизвиквала твърде много. Водехме спорове. По социални въпроси. Аз съм непримирим либерал, а както вече ви казах, Малкълм не проявяваше търпимост към… проблемите. Непрекъснато спорехме и мисля, че това му харесваше.
— Смятате, че Зина може би е била покорна? — попитах аз.
— Ето, в това няма никаква логика! Тя съвсем не е покорна. В „Плазмо Дерма“ Зина имаше репутацията на безочлив човек. Държеше се с учените така, сякаш беше една от тях.
Сали блъсна настрана чинията си.
— Сега пък говоря и като сноб. Но фактът е, че Зина беше обикновена чиновничка, която се държеше като професор. Намесваше се в разговори, които не разбираше. Беше претенциозна. Да, това я характеризира по-добре от всичко останало. Имаше претенции, че е интелектуалка. Да, Малкълм се влюби в нея.
Клепачите й потрепериха.
— Имаше ли нещо привлекателно? — попитах аз.
— Смятам, че мъжете я харесват. Има хубаво тяло… Запознайте се с нея и сами ще прецените.
— Къде можем да я намерим?
— Малкълм каза, че сега Зина работи в книжарница „Гърч“. Нарече я забавно място.
— Пак ли нещо, свързано с продупчване на тялото? — попита Майло.
— Вероятно. „Гърч“. Това не ви ли говори нещо?
— Беше ли уволнена от „Плазмо Дерма“?
— Малкълм каза, че напуснала по собствено желание.
— Кога?
— Две седмици преди смъртта му.
— Имате ли представа защо?
— Не. Професионалната й история не ме интересува. Зарадвах се, че се е махнала… — Сали наведе глава. — Надявах се, че като я няма наоколо, Малкълм и аз може да се сдобрим.
— Зина беше ли на погребението?
— Нямаше погребение — отговори Сали, вторачила очи в бялата ленена покривка. — Родителите на Малкълм поискаха да им изпратят тялото и го кремираха. Вижте, знам, че мнението ми е предубедено, защото Зина ми го отне, но фактите са ясни: тя се вкопчи в него и не след дълго той умря. Без причина.
— Детектив Конър ни каза, че Зина го въвлякла в някаква група за хора с висок коефициент на интелигентност…
— „Мета“. Хора, които мислят, че „Менса“ е за тъпаци. Малкълм и Зина ходиха на едно от събиранията и той стана член. Каза, че било страхотно, макар храната да била лоша, а виното — евтино. Според мен това са неудовлетворени хора, които няма какво друго да правят, освен да разговарят колко са умни.
— Защо му е харесало?
— Било му приятно да се запознае с личности, които мислят като него. Но представяте ли си колко селективни са били, след като Зина е член на тази група?
Сали приглади назад косите си, после ги пусна да паднат на раменете и гъстите къдрици възвърнаха първоначалната си форма.
— Радвам се, че най-сетне някой се занимава със случая. Може би, ако родителите на Малкълм бяха настояли, това щеше да стане по-скоро, но те не искат да се ровят в нещата.